вторник, 21 февруари 2012 г.

Общество на Снежните човеци



разхождане вече всекидневно из паркове и градинки, сладък унес върху слънчеви пейки, под птичи песни. бузите ми  изгорели усещам. пролетта  е вече тук, ураураУррррааааааааа! :)))))

понеделник, 20 февруари 2012 г.

С торта върху маса от сняг

в белотата на парка, напрегръщана от любими снежни човеци, станах вчера на... 5 :))))

оказа се, че още го можем това с пълна сила - да сме безумно луди.

и да се смеем смеем смеем!!!! :)))))


понеделник, 13 февруари 2012 г.

Моите накокошинени врабчета





сърдита им бях, когато изкълваха младите листа на хризантемата, но сега пък са ми мили.. грижа се и за тях в студа, а те ми висят нагости почти целодневно :)

събота, 11 февруари 2012 г.

...

 - изсипи соса върху пицата, ако искаш.

 - не, аз си го ПИЯ отделно.

...

:) Зиго е непредвидим в лафове. :)))

.............

ама то е, защото аз не обичам сосовете, а той, за да не мърсИ общата пица, грухти соса разделно :)


 първата ни пица в домашни условия беше това. плънката стана много вкуснотийска, но блата се режеше най-добре с малко домашно трионче ;)
.....................

и на непредвидимия хулиганин - Маша -  се натъкнах скоро, сълзи ми избиват от смях, особено при вида на линейката в това филмче :)






петък, 10 февруари 2012 г.

Всяка сряда - риба,

всеки петък - руски филм.... припомни ми Георги Господинов във  "Физика на тъгата".
бих добавила: всяка неделя - Всяка Неделя, всяка сутрин - Дела и Документи, всяко десето число на месеца - подкастряне на момчешките вратове... :)


..и се сетих изведнъж как проверяваха дължината на ноктите ни в училище. влиза инспекторът и  трябва да сложиш ръцете си на чина за оглед. ако си заприличал на орел, ще ти се стовари голяма беда...
веднъж от зор започнах да ги гриза и оттогава си реших проблема. справях се с всичките десет много скоростно на един, подобен на поточна линия отгриз, и докато стигнат до мен, винаги бях изрядна :))))

....

книгата инак си заслужава, дори и само заради изречението, което ми беше късмет на първото й отваряне:

"Човекът трябва да замлъкне за известно време и в отворилата се пауза да чуе гласа на друг разказвач, риба, водно конче, невестулка или бамбук, котка, орхидея или камъче." ....

...............

вторник, 7 февруари 2012 г.

"Защо се усмихва Мона Лиза"

е дебютният документален филм от 1967 година на нашия дядо - Здравко Драгнев - който ще бъде излъчен в четъртък вечер в THE EGG BAR, ЛОМ 1 (зад Булбанк на метростанция "Сердика"), София

 този дебют е сред най-любимите ми негови филми, а той има доста голямо количество. и все хубави. и замислящи...

"Проект на Слънце" е другият негов, който ще бъде прожектиран същата вечер.

организацията и вдъхновението са  от Кольо Бошнаков, който създаде Бидонската традиция на четвъртъшките прожекции в бара  :) а освен всичко и самото барче си го бива, както и специалната публика, която всеки път е почти една и съща :)

ето и анонса във фейсбук:

"Бидон клуб представя Класиците: Здравко Драгнев

Факти за Здравко Драгнев:

Най-награждаваният български документалист от своето поколение.

Най-известният пияч сред кинаджиите.

Завършва в Прага през ключовата 1968, насетне живее в Люлин.

Все още може да бие всекиго на канадска борба.

Гений е.
 
Елате, вижте му филмите, поговорете с него и разберете защо.

Програма:

Защо се усмихва Мона Лиза (1967) - дебют

Проект на слънце (1982)

ПП. На живите не им е леко."

.....


....

добавка и от мен: веднъж си беше загубил ключовете, защото направил челна стойка в метрото. такъв е той - едно голямо дете :)

.....

започват в 7 вечерта.

няма входна такса.

сряда, 1 февруари 2012 г.

Честит Февруари!

.... и погледът, протегнат върху първите лъчи по билото на Черни връх



планът за тази година - да видя колкото е възможно повече изгреви!

:)))))))))

:*

неделя, 29 януари 2012 г.

Home 17

боса и в ръката с чай изпращам слънцето днес, съзерцаващо завряна в крайчето на пряспата върху балконското ни дворче. непроходимо е - на никого не разрешавам да прави стъпки и да разрушава тишината му, дори и океан да стане после от топящи се балконски айсберги :)




събота, 28 януари 2012 г.

четвъртък, 26 януари 2012 г.

понеделник, 23 януари 2012 г.

Когато слънцето огрее ледовете

 и рибите заплуват като шипки







първи опити да замразявам красотии на балкона.
:)

четвъртък, 19 януари 2012 г.

...

"
 Всичко го няма, докато не мине през теб

.....

снимки на снежни човеци по стените

......

дрогата да си сам
...

вратата, дръжката

.....

морето

....

вятърът, спрял в ушите
 ...

отново онова безспокойство

....

 - Защо не спиш?


да чуваш собствения си шум

....


"

...чета си Анели Ман - "Хлебарките никога не спят" - една от книгите, които след като завършиш, продължаваш да разлистваш и да търсиш още нещо, поне още  някоя дума, нещо мъничко в повече.... но дори издателство не откриваш, нищо, освен същността, името на автора и на художника. тогава обръщаш и започваш да оглеждаш милиметър по милиметър кориците...първо отпред, после отзад...
и изведнъж - о, чудо - съзираш онези, почти незабележимо изписани три думички в долния ляв ъгъл на задната корица:

"САМО ТАКА МОЖЕ"

...и вече спокойно можеш да погледаш отдалечаването на последния й вагон...


сряда, 18 януари 2012 г.

...

кацането на танцуващите снежинки върху зелените й протегнати пръсти... сутрин, по изгрев.. :)


скоро трябва да я посадим... жалко, че елхите не могат да живеят дълго в саксии на балкони - щях да имам цяла коледна гора след няколко години :)


.....

немога да се спра да гледам през прозореца..


събота, 14 януари 2012 г.

сряда, 11 януари 2012 г.

На Една



....и благодаря за усмихнатите светли пожелания! :))))