вторник, 21 февруари 2012 г.
понеделник, 20 февруари 2012 г.
С торта върху маса от сняг
в белотата на парка, напрегръщана от любими снежни човеци, станах вчера на... 5 :))))
оказа се, че още го можем това с пълна сила - да сме безумно луди.
и да се смеем смеем смеем!!!! :)))))
оказа се, че още го можем това с пълна сила - да сме безумно луди.
и да се смеем смеем смеем!!!! :)))))
понеделник, 13 февруари 2012 г.
събота, 11 февруари 2012 г.
...
- изсипи соса върху пицата, ако искаш.
- не, аз си го ПИЯ отделно.
...
:) Зиго е непредвидим в лафове. :)))
.............
ама то е, защото аз не обичам сосовете, а той, за да не мърсИ общата пица, грухти соса разделно :)
първата ни пица в домашни условия беше това. плънката стана много вкуснотийска, но блата се режеше най-добре с малко домашно трионче ;)
.....................
и на непредвидимия хулиганин - Маша - се натъкнах скоро, сълзи ми избиват от смях, особено при вида на линейката в това филмче :)
- не, аз си го ПИЯ отделно.
...
:) Зиго е непредвидим в лафове. :)))
.............
ама то е, защото аз не обичам сосовете, а той, за да не мърсИ общата пица, грухти соса разделно :)
първата ни пица в домашни условия беше това. плънката стана много вкуснотийска, но блата се режеше най-добре с малко домашно трионче ;)
.....................
и на непредвидимия хулиганин - Маша - се натъкнах скоро, сълзи ми избиват от смях, особено при вида на линейката в това филмче :)
петък, 10 февруари 2012 г.
Всяка сряда - риба,
всеки петък - руски филм.... припомни ми Георги Господинов във "Физика на тъгата".
бих добавила: всяка неделя - Всяка Неделя, всяка сутрин - Дела и Документи, всяко десето число на месеца - подкастряне на момчешките вратове... :)
..и се сетих изведнъж как проверяваха дължината на ноктите ни в училище. влиза инспекторът и трябва да сложиш ръцете си на чина за оглед. ако си заприличал на орел, ще ти се стовари голяма беда...
веднъж от зор започнах да ги гриза и оттогава си реших проблема. справях се с всичките десет много скоростно на един, подобен на поточна линия отгриз, и докато стигнат до мен, винаги бях изрядна :))))
....
книгата инак си заслужава, дори и само заради изречението, което ми беше късмет на първото й отваряне:
"Човекът трябва да замлъкне за известно време и в отворилата се пауза да чуе гласа на друг разказвач, риба, водно конче, невестулка или бамбук, котка, орхидея или камъче." ....
...............
бих добавила: всяка неделя - Всяка Неделя, всяка сутрин - Дела и Документи, всяко десето число на месеца - подкастряне на момчешките вратове... :)
..и се сетих изведнъж как проверяваха дължината на ноктите ни в училище. влиза инспекторът и трябва да сложиш ръцете си на чина за оглед. ако си заприличал на орел, ще ти се стовари голяма беда...
веднъж от зор започнах да ги гриза и оттогава си реших проблема. справях се с всичките десет много скоростно на един, подобен на поточна линия отгриз, и докато стигнат до мен, винаги бях изрядна :))))
....
книгата инак си заслужава, дори и само заради изречението, което ми беше късмет на първото й отваряне:
"Човекът трябва да замлъкне за известно време и в отворилата се пауза да чуе гласа на друг разказвач, риба, водно конче, невестулка или бамбук, котка, орхидея или камъче." ....
...............
вторник, 7 февруари 2012 г.
"Защо се усмихва Мона Лиза"
е дебютният документален филм от 1967 година на нашия дядо - Здравко Драгнев - който ще бъде излъчен в четъртък вечер в THE EGG BAR, ЛОМ 1 (зад Булбанк на метростанция "Сердика"), София
този дебют е сред най-любимите ми негови филми, а той има доста голямо количество. и все хубави. и замислящи...
"Проект на Слънце" е другият негов, който ще бъде прожектиран същата вечер.
организацията и вдъхновението са от Кольо Бошнаков, който създаде Бидонската традиция на четвъртъшките прожекции в бара :) а освен всичко и самото барче си го бива, както и специалната публика, която всеки път е почти една и съща :)
ето и анонса във фейсбук:
"Бидон клуб представя Класиците: Здравко Драгнев
Факти за Здравко Драгнев:
Най-награждаваният български документалист от своето поколение.
Най-известният пияч сред кинаджиите.
Завършва в Прага през ключовата 1968, насетне живее в Люлин.
Все още може да бие всекиго на канадска борба.
Гений е.
Елате, вижте му филмите, поговорете с него и разберете защо.
Програма:
Защо се усмихва Мона Лиза (1967) - дебют
Проект на слънце (1982)
ПП. На живите не им е леко."
.....
....
добавка и от мен: веднъж си беше загубил ключовете, защото направил челна стойка в метрото. такъв е той - едно голямо дете :)
.....
започват в 7 вечерта.
няма входна такса.
този дебют е сред най-любимите ми негови филми, а той има доста голямо количество. и все хубави. и замислящи...
"Проект на Слънце" е другият негов, който ще бъде прожектиран същата вечер.
организацията и вдъхновението са от Кольо Бошнаков, който създаде Бидонската традиция на четвъртъшките прожекции в бара :) а освен всичко и самото барче си го бива, както и специалната публика, която всеки път е почти една и съща :)
ето и анонса във фейсбук:
"Бидон клуб представя Класиците: Здравко Драгнев
Факти за Здравко Драгнев:
Най-награждаваният български документалист от своето поколение.
Най-известният пияч сред кинаджиите.
Завършва в Прага през ключовата 1968, насетне живее в Люлин.
Все още може да бие всекиго на канадска борба.
Гений е.
Елате, вижте му филмите, поговорете с него и разберете защо.
Програма:
Защо се усмихва Мона Лиза (1967) - дебют
Проект на слънце (1982)
ПП. На живите не им е леко."
.....
....
добавка и от мен: веднъж си беше загубил ключовете, защото направил челна стойка в метрото. такъв е той - едно голямо дете :)
.....
започват в 7 вечерта.
няма входна такса.
сряда, 1 февруари 2012 г.
събота, 28 януари 2012 г.
четвъртък, 26 януари 2012 г.
понеделник, 23 януари 2012 г.
четвъртък, 19 януари 2012 г.
...
"
Всичко го няма, докато не мине през теб
.....
снимки на снежни човеци по стените
......
дрогата да си сам
...
вратата, дръжката
.....
морето
....
вятърът, спрял в ушите
...
отново онова безспокойство
....
- Защо не спиш?
да чуваш собствения си шум
....
"
...чета си Анели Ман - "Хлебарките никога не спят" - една от книгите, които след като завършиш, продължаваш да разлистваш и да търсиш още нещо, поне още някоя дума, нещо мъничко в повече.... но дори издателство не откриваш, нищо, освен същността, името на автора и на художника. тогава обръщаш и започваш да оглеждаш милиметър по милиметър кориците...първо отпред, после отзад...
и изведнъж - о, чудо - съзираш онези, почти незабележимо изписани три думички в долния ляв ъгъл на задната корица:
"САМО ТАКА МОЖЕ"
...и вече спокойно можеш да погледаш отдалечаването на последния й вагон...
Всичко го няма, докато не мине през теб
.....
снимки на снежни човеци по стените
......
дрогата да си сам
...
вратата, дръжката
.....
морето
....
вятърът, спрял в ушите
...
отново онова безспокойство
....
- Защо не спиш?
да чуваш собствения си шум
....
"
...чета си Анели Ман - "Хлебарките никога не спят" - една от книгите, които след като завършиш, продължаваш да разлистваш и да търсиш още нещо, поне още някоя дума, нещо мъничко в повече.... но дори издателство не откриваш, нищо, освен същността, името на автора и на художника. тогава обръщаш и започваш да оглеждаш милиметър по милиметър кориците...първо отпред, после отзад...
и изведнъж - о, чудо - съзираш онези, почти незабележимо изписани три думички в долния ляв ъгъл на задната корица:
"САМО ТАКА МОЖЕ"
...и вече спокойно можеш да погледаш отдалечаването на последния й вагон...
сряда, 18 януари 2012 г.
събота, 14 януари 2012 г.
сряда, 11 януари 2012 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)



















