понеделник, 13 февруари 2012 г.

Моите накокошинени врабчета





сърдита им бях, когато изкълваха младите листа на хризантемата, но сега пък са ми мили.. грижа се и за тях в студа, а те ми висят нагости почти целодневно :)

8 коментара:

ernesta каза...

и аз храня няколкопътидневно пилците. снимките са прекрасни, бих искала такава. на хартия, нали си представяш..

rossichka каза...

Без тях гледката няма да е същата, а и твоята зима, нали?... Приказни снимки! И аз днес снимах птици - сгушени в крилете си гълъби по голите клони на едно високо дърво. Снегът се сипеше, а те не помръдваха...

Анонимен каза...

http://www.youtube.com/watch?v=T2f0QtynEaQ

Keeps me alive, still :*

Elena Kalpakchieva каза...

ще изглеждат чудесно на хартия, не само една, но поне три в серия, за мелодията... :)

Ясмина каза...

"едвам ме навихте", ще ги копирам непременно :)))

Тънди, стига, човече.... стига депрес, не става дума за песента, но те усещам непроменен от години...

Zvetanka Shahanska каза...

Много интересен поглед! Обичам врабчетата, изобщо птиците! Поздрав, Ясмина! С удовоствие разглеждам тук:)))Усмивчици:))))

bay Ilia каза...

врабчета накокошинени
разпердушинени
от целзиевата агресия
ясминена "флу" импресия
през прозореца на зимата
само те не напсуваха климата
като руни за оцеляване
ако трохички им даваме
въртим колелото на календара
и през облаци дъхава пара
в техния грапав полет
виждаме знаци за пролет

Ясмина каза...

:))))) всеки път се усмихвам широоооко, само като зърна твоето име, бай Илия-пролетен-месия :))))