неделя, 26 февруари 2012 г.

"Тоскана"

- така си нарекох новата Ернина вълшебност, изгряла днес като слънце върху бялата стена над главата ми. трудно отлепям погледа си от нея, а когато го сторя - веднага се заглеждам в другите две. да - и още една от серията с морското момиче дойде при мен - като рожденденски подарък от Ерна - Четящата, с която започна цялата синя приказка...



..и неразделен с картината текст, който е написан на ръка на листчета на гърба й: 
........

"Станах по тъмно. Не мога да кажа дали беше насън, или бях вече будна, но чух един кротък глас: „благословените стават рано, още преди светът да е придобил ясни очертания“. Прииска ми се да стана и аз с благословените рано, рано, на границата, когато тъмното вече не е тъмно, а светлото още не е светло. Направих си кафе, засърбах и зачаках. Ама какво съм седнала, имам толкова работа днес. Много е хубаво да простираш мокрите чаршафи в съвсем ранно утро. Миришат по-различно, а пилетата пеят и ти става чисто пред очите и в ушите, и под краката, и под полите.
Вчера уших нови рокли за бостанските плашила, червени като моите. Имам си пет плашила, момиченца. Дано никой не се обиди, кръстих ги – Роза, Кала, Жасмин, Лаванда и Минка. Аз с любов ги нарекох, никого не искам да засегна, моля ви се. Преди да ида да ги видя обаче, ще мина през лозето, реколтата, изглежда, ще е фантастична тази година, което означава – много вино. Обичам да правя вино, но това е друга тема, голяма тема, сега нямам време за теми. После трябва да мина през маслиновите горички, за да проверя дали са влизали прасетата на съседите да ядат маслини, прасетата са всеядни, знаете това. Ако изядат маслиите– няма зехтин, ако няма зехтин-няма нищо. Момичетата така ще се зарадват на роклите си, че ще ми дадат от лавандулата, която пазят. Ще си набера огромен букет, за да го сложа в чаршафите, които ще са изсъхнали, докато се върна. Каквото остане, ще наръся във ваната, преди да се изкъпя. По пътя на връщане, ще срещна съседката. Тя ще отива на гости на приятелката си в съседното село. Ще и дам половината лаванда, а тя ще ми даде от нейната рапица. Днес ще бързам много да се прибера. Тази нощ се връща моят любим."

......



вече знам коя е най-най-най-любимата ми разказвачка на приказки в цветове :)

4 коментара:

ВeСеЛиНа каза...

приказновълшебно.

Ясмина каза...

:))))) живея там вече

Анонимен каза...

утре и аз ще стана по тъмно.
да видя какво е :)

Антония

Ясмина каза...

знаех си че и ти си от съседките :)