В тази изложба всичко ни напомня, че макар брегът да определя, да ограничава, той изговаря всъщност морето.

Благодаря ви, че присъствате на откриването на тази изложба - за мен важна изложба, знакова изложба, защото тя ни напомня нещо важно. Живеем в култура на показа. Култура, в която "да се покажа" означава, че "съм". Култура, проникната изцяло от селфизацията, пропита със селфизация. Култура, която има нужда да й се напомня, че изображението, че видяното е смислено не тогава, когато е за да бъде показано, а е смислено тогава, когато разказва. Когато разказва нашата собствена история, историята на света. Тогава, когато разгъва пред нас времето и нас самите, за да се вслушаме и в него, и в себе си. В този смисъл изображението, снимката загуби много важни свои качества - много важни и за нея, и за нас, неща. Затова наистина добрите фотографи ни припомнят нещо друго - припомнят ни, че фотографията е разказ. Наистина добрите фотографи умеят да разказват добре.

Ние присъстваме на откриването на една изложба, която е препълнена, преизобилна с великолепни разкази. Една изложба на фотографии на Велислава Кирилова, която наистина е разказвач. И няма да кажа "роден разказвач", защото не вярвам в митовете за родения разказвач, за родения писател, за родения поет, фотограф или художник, защото, разбира се,  всички те не просто се раждат, всички те се самосъздават.  Онези, които наистина имат какво да ни разкажат, имат какво да ни кажат, непрекъснато ни напомнят, че всичко, което можем да кажем или да покажем на другите е нашата собствена история. Историята на окултуряването на нашите сетива. Историята на самосъздаването ни като човешки същества и като точно такива човешки същества. Тази изложба по великолепен начин ни показва и ни напомня и това. И макар и да е наречена "Волни брегове", тя разгъва в себе си един разказ, далеч надхвърлящ бреговете, защото брегът е краят на морето, но не е неговият хоризонт. Брегът е онова, което определя морето, дава неговите граници, но в същото време ни и напомня, че определеното има друг разказ в себе си. Тази изложба ни напомня, че ние самите, макар и да сме определени по някакъв начин или определяни по някакъв начин, имаме друг хоризонт. Друг хоризонт като човешки същества. Тази изложба ни напомня за това, че е възможно да живеем тези други хоризонти. Рисува ни ги, показва ни ги, разказва ни ги. Възможността да живеем като свободни, мечтаещи, красиви човешки същества, променящи света за себе си и за другите. Чрез себе си и чрез своите разкази. И затова искам да благодаря на Велислава за тази изложба и за този разказ, защото и тя, и разказът, са възможност за нас. Благодаря!

Валентин Дишев

Чрез този Линк могат и да се чуят думите, транскрибирани по-горе.

Благодаря ти, Вальо!!!