петък, 20 април 2018 г.

Спомен за баба.

Хайредин, от един друг живот...

има люлка под лятната круша, има геран, има маркуч за поливане, олеандри на заден план, обърнато детско камионче на преден, има топка в ръцете на брат ми, бели дебели ластици в косите ми, пате на колела при герана... и предната гума на синия школник  на баба е в ъгъла.


Отишли на гроба й днес и баба Надка заприказвала: Цонке, да ти разкажа клюките, че ти нали много обичаше всичко да знаеш... Ти за тия, дето отидойа при тебе, си знаеш, ма яз да ти разправям за живите. На Ленчето внучката отишла да живее при нея, оти майкя й я изгонила, а па Маргаритини осъдили Ленчето зарад оная разпра, дето се биха по нощите и сега Ленчето има да им плаща две иляди лева... Виж, Цонке, направила съм ти капучино, нали много го обичаше... и винце малко ти сипвам, пийни си, пийни....

 ..това ми разказваше мама преди малко, а аз не издавах нито звук насреща, само сълзите ми капеха, и хем ми е тъжно, хем този разказ така ме развесели...