събота, 25 ноември 2017 г.

Чернови 2

има нещо във въздуха днес. сякаш изведнъж се върнах от отвъдното. вкисната и безнадеждна бях напоследък, слаба и унила. но живият живот ме дръпна за косата и ми изквича в ушите да ставам от леглото.

стига гледал в тоз прозорец - изръмжа - обличай боса рокля и марш под слънцето навън!

да се чувствам жизнена и здрава и да усещам бебка как помръдва в мен - това е щастието ми сега.

***

за да ми благодарят, че са се погрижили перфектно за мен, е картичката, която получих от болницата. лично надписана от сестрата, която ме носеше на гръб до банята, когато нямах сили да ходя и от мен шуртеше река от кръв.  а тя минаваше да ме види, дори да не е на смяна в моето отделение. не съм срещала по-мили хора от американците.

***

Една година в Хънтингтън Бийч
Ясен говори английския без акцент
Яна се роди
Аз зверски огладнях за живот
Това е достатъчно
За да е имало
Смисъл
Тук

***

който ходи на море последен, най-добре се смее

***

разни безумноглупави страхове, когато се застоиш прекалено дълго на едно място...

***

на тринайсет години била, когато счупила един от двата си предни зъба. завайкала се майка й, затюхкала се, после поръчала за детето корона от злато. даже стара жълтица гордо успяла да купи за случая.

три дни и три нощи плакала, когато разбрала какво я очаква. на четвъртия майката невероятно открила - на Централна гара работел извънземен зъболекар, който правел корони от някаква чудна и дивна металокерамика.

усмихнало се детето, с чисто нов като истински беличък зъб, вместо бляскавомодния златен. да й се не начудиш на детинския акъл... :)))

такива ми ти истории от социалистическата хиляда деветстотин осемдесет и шеста.

не беше толкоз отдавна, но звучи, сякаш изобщо не е в този век.

***

потроших всичките семейни сервизи, вече нямам нищо еднакво.
отпивам сега от чашката за текила, която ми служи за всякакви питиета, и я усещам като свобода

***

в мирисът на земя е разликата
между американските градове и българските,
изведнъж чак сега разбрах,
вървейки из детелините на бордюрите на софето

парфюмът на тяло, което не се парфюмира
е любимият ми
за всичко


***

сепва ме мъжки тенор, пее красива оперна песен тъкмо сякаш е в стаята, а не е. студентски град, пролет, седмия етаж...  поглеждам навън -  изправен на балкона отсреща, извисява гласище, свети... щом се показвам, се включва и лино. двама мъже пеят за мен така, сякаш идват от друга вселена, от друг век

от балкона на седма читалня на вход б
към  прозореца на 702-ра стая на вход а
тече електричество

в серенадата
на
живота
ми

още не мога да повярвам, че ми се случи. с годините все повече..

***

Помниш ли, когато ходихме да къртим парчета от Берлинската стена? И концертът тогава, на който заедно не отидохме, въпреки, че беше на "метри" от нас? Или пък онази малка камерка, която записа излизането ни от някакъв стар гардероб?  Или дългите студени нощи под преспите на планините, с шейни на рамо и огромен ентусиазъм да станем първи шейнари? А онова стихотворение "О, Паничище!"? Също безкрайните нощи с Доорс, дюшеците по пода на целия коридор в общежитието на астрономите, и долетелите с ангелските криле? ...




2 коментара:

Vesela Dikova каза...

Блогът ти е като събота за мен :)

Ясмина каза...

това е голяма отговорност за мен, прегръщам те