неделя, 13 ноември 2016 г.

Да живееш с кинаджия

тъкмо, когато си изчистил цялата къща и се събуждаш в неделя с доволната мисъл за кафе на подреденко, отваряш вратата на дневната и съненият ти поглед попада на разположен в средата статив и върху него камера, насочена към котето, което се разхожда по рафтовете и бута с трясък на земята всичко нестабилно, изпречило се на пътя му, а детето, по пижама, услужливо му помага. успявам само да изкрещя "аааааааааааааааааааааааааааа!", миг преди и кутията с билките да полети надолу и наобратно, но режисьорът, стреснат, пуска камерата и хваща кутията, после се хваща за сърцето от уплаха и тича на балкона да диша въздух.
див кикот от моя страна, докато си правя кафе, после сядам на първия ред да погледам продължението на олелията..

неусетно в главата ми се завърта израза "аууу, голяма мес сте направили"
и с него
отлитам
за
калифорния..


Няма коментари: