събота, 9 април 2016 г.

...

енергията на дъждовните капки се стича по главата ми... и изведнъж ми пониква спомен как с тануки опипваме - подробно и гръмогласно - целия китайски магазин. едни фини телчета за масаж на глава откриваме и ги изпробваме всичките, като шапки...
идват накрая хора от персонала да ни се скарат, че ще им ги разширочим с огромните си смеещи се...  усти. продължаваме да имровизираме, обаче, побутвайки всичките им капани за вятър и шумно разсвирваме целия магазин, даже улица, даже квартал...

пакетче сладки картофи носим после в ателието на гина, а тя ги опитва и "пфу, това ли ядете!, къде сте били, елате да ви измеря новите летни капели"...

Няма коментари: