сряда, 20 април 2016 г.

Баба Цонка

когато бях малка, ама много, много малка, плачех тайно в леглото, защото знаех, че един ден баба ще умре. като малко по-голяма от полето люцерна на двора, също плачех...

а после, като още малко по-голяма, се сещах за люлката под хайрединската малка лятна круша и сълзите ми капеха неудържимо...

е, баба надживя всичките си роднини - сестри, мъж, братовчеди...
днес си замина, а мислех, че съм изплакала всичките си сълзи...

оказа се че не, не съм.

4 коментара:

Milena каза...

всяка баба е важна и много лична част от живота на детето и после на порасналото такова, и завинаги...за бабите се плаче винаги. най-хубавото e, че ги е имало в живота ни и това, което са ни оставили, няма да загубим. съжалявам за загубата...
прегръщам

Ясмина каза...

благодаря ти... така е, бабите са ни може би даже първите майчици <3

rossichka каза...

Споделена обич, взаимна радост, сладки спомени... Любимите баби остават завинаги в сърцето!
"Гуш!" от нас

Ясмина каза...

Прегръдки и на вас, Зайо и Байо :*