Баба Цонка

когато бях малка, ама много, много малка, плачех тайно в леглото, защото знаех, че един ден баба ще умре. като малко по-голяма от полето люцерна на двора, също плачех...

а после, като още малко по-голяма, се сещах за люлката под хайрединската малка лятна круша и сълзите ми капеха неудържимо...

е, баба надживя всичките си роднини - сестри, мъж, братовчеди...
днес си замина, а мислех, че съм изплакала всичките си сълзи...

оказа се че не, не съм.

Привечер

сяда на камъка и гледа делфините... и нищо не е случайно, всичко нарочно излиза расте избуява точно в този момент, за да я погледне в очите... и в косите.

зареждане с чиста женска енергия в Пловдив.
и тази картина от новата изложба на Ерна ми е най-любимата..

Избуяване по момичешки плюс две момчета

...

енергията на дъждовните капки се стича по главата ми... и изведнъж ми пониква спомен как с тануки опипваме - подробно и гръмогласно - целия китайски магазин. едни фини телчета за масаж на глава откриваме и ги изпробваме всичките, като шапки...
идват накрая хора от персонала да ни се скарат, че ще им ги разширочим с огромните си смеещи се...  усти. продължаваме да имровизираме, обаче, побутвайки всичките им капани за вятър и шумно разсвирваме целия магазин, даже улица, даже квартал...

пакетче сладки картофи носим после в ателието на гина, а тя ги опитва и "пфу, това ли ядете!, къде сте били, елате да ви измеря новите летни капели"...

Папараци от покрива

надзъртат тайно в следобедното ни кафе

много красиво стана балкончето. яна все го нарича "на двора". и то си е така..

Ретро Пролет

Retro spring from Ziggy Dragnev on Vimeo.