сряда, 10 февруари 2016 г.

:.)(-:

преди седмица плаках неудържимо на едно видео, в което майката на умряло бебче слушаше със слушалки сърчицето му, инплантирано в телцето на друго детенце..
...яна ме накара да й прочета за дивите лебеди, е, не стигнах далече в приказката. аз всъщност никога не съм можела да чета тъжни приказки на глас, а тази ми е една от най...
...приятел си замина внезапно.. няколко дни слушах музиката, която ни завеща и ме е яд, че чак сега я открих с пълна сила..
много ревливо ми е напоследък, всяко дребно нещо може безкрайно да ме натъжи, да ме докара до сълзи... може би причината е в прекалено дългото седене вкъщи заради студ, понякога мързел, сега и болести - не съм излизала навън от седмици..

а всъщност, съвсем скоро предстоят толкова много хубави дни. с нетърпение чакам премиерата на новата книга на любим човек, после премиера на филма на друг любим човек, който в момента здраво работи в съседната стая вкъщи, две пловдивски изложби... но по-напред от всичко е празникът на морския ни катун, който ще събере всичките морски хора накуп и ще разпъне шатри, този път в центъра на софето. замислили сме да сътворим цяла шантава къща от довлечени от морето съкровища заедно с ерна,  подготвили сме мои и нейни принтове и картички, също картини, ще нахлупим летните капели на гина, ще имаме книги от тонка, ивко ще дойде с любовните си щъркели, ирина нощем твори за сергията ни бижута от хартия, рада ще донесе рисувани от нея торби... и бар кораба ще е там и още много много прекрасности ще има, дори не искам да се опитвам да си ги представям, за да са ми изненада. шегуваме се, че си трябва и една тава пържена цаца за завършек на цялата композиция... още- вино ще има в изобилие и содените питки на старци разбойници е обещала да омеси хриси...


а, да, получих и картичка от морето вчера. пише ми, че му липсвам и че неможе да чака повече:)

любим байо илия, веднага измисли стих:

"И от септември почвам да сънувам макове,
петите боси, мента за мохито...
Пристигайте с коли, със влакове,
пеша елате – всякак съм навито
и си признавам със сълза в око –
омръзна ми да съм само!"


...

Варварски битак по зарезан
е събитието във фейса :)

...

и вечна памет за Сашо от Пролетарии!

2 коментара:

Milena каза...

още малко и пролетттт, чакам я като балсам и аз. прегръщам!

Ясмина каза...

обичам, когато звучиш щастливо, усещам те от километри, целуф :*