Търпеливо изчаквам човека, който рови в контейнера, да си намери своето. Той приключва с търсенето, обаче не си тръгва, а настойчиво гледа в ръцете ми. Просто боклук, смутолевям, нищо интересно... Но дайте да слагаме в тази чинийка храната на котките, предлага той, виждайки счупената подложка от саксия, която мятам последна в кофата. Не става, отговарям, и аз си го помислих, но е продънена по средата и ще пропуска...
За миг се заглеждам в него - мил млад човек, но дългата брада пречи да определя с точност годините му. Може да е на трийсет, може да е на петдесет..
А ти къде живееш?, го питам. Бездомен съм, отвръща, но аз настоявам - бездомен, виждам, но все пак някъде спиш, няма начин да си нямаш нещо там, нещо твое си, знам ли и аз..
И тогава той изтърсва, ами да, имам, един червен диван от другата страна на реката. каня те на кафе, когато ти се прииска. Просто минаваш реката, после завиваш надясно и търсиш червения диван.
Усмихвам се и благодаря за поканата.
- Ще дойда.
За миг се заглеждам в него - мил млад човек, но дългата брада пречи да определя с точност годините му. Може да е на трийсет, може да е на петдесет..
А ти къде живееш?, го питам. Бездомен съм, отвръща, но аз настоявам - бездомен, виждам, но все пак някъде спиш, няма начин да си нямаш нещо там, нещо твое си, знам ли и аз..
И тогава той изтърсва, ами да, имам, един червен диван от другата страна на реката. каня те на кафе, когато ти се прииска. Просто минаваш реката, после завиваш надясно и търсиш червения диван.
Усмихвам се и благодаря за поканата.
- Ще дойда.
5 коментара:
Много е хубаво! :*
Ето това са "мръсните пръсти", за които говорих при мен. Те не винаги имат нужда от храна, както все си мислим. Понякога само от компания за кафе.
:) вече всички червени дивани на света ще ми напомнят на този...
:*
сега като наваля отново червения диван е станал по-негостоприемен и се чудя къде ли посреща гостите си
Публикуване на коментар