Хайредин

помня как изведнъж изгубих целият миниатюрен свят, в който живееех. случи се някак внезапно, в размер на две зими. обширни градове населявах, с всичките им големи и малки неща, а когато се върнах, не беше останало нищо...

зачудих се имало ли го е изобщо всичкото - огромната над главата ми люцерна, люлката, окачена на клона на старата круша, дините и пъпешите в мотвака, лютиката, която топехме с комат, герана насред двора, коритото със слънчева вода, в което ни къпеха... и най-вече баба и дядо.

продадоха къщата в хайредин, за да дойдат по-близо до нас... и всичко стана различно.

веднъж минах да я видя - нашата, моята си ми  къщица на баира - задъхах се, разревах се диво, неистово, непредвидено... уж исках да почукам, да вляза, да си спомня, но не можах...

само един поглед беше достатъчен да ми донесе цялата тъга на света...

не знам. може би някой друг път ще се осмеля отново...