четвъртък, 6 ноември 2014 г.

за дневника

днес беше топъл ден

тялото ми обаче се държеше като дървена кукла. хем може всякак да се окърши, хем някак трепери и леко боли... и нищо не му се иска

после вървях и гледах, без да виждам улиците, които пресичам

после седях и гледах, без да виждам хората срещу мен

после слязох и купих от пазара акумулатор

едвам го довлачих довкъщи

никой не ми спря на стоп




2 коментара:

ernesta каза...

из мургавия

Ясмина каза...

из бълненията на стопаджията:)днес ще е втората част на спектаклото:))