- лятото ме убива. никога не е било моят сезон, не ми е темел. на нищо не мирише, нищо не се случва, само прах и мараня.. жега и изсъхнала трева.. а и да не е изсъхнала, пак е станала някак посивяла, безлична... дори диня никога не съм обичала, разлюбих вече и пъпеша.. чушки, чушки, чушки сънувам, печени есенни миризми...
а голи - мъжете по балконите, си чешат шкембетата...
а голи - мъжете по балконите, си чешат шкембетата...
6 коментара:
а не е ли такова безлично само в града? и аз за безсмислено го мислех преди, докато не усетих неговата безметежност по друмищата всякакви извънградски.
Антония
такова е, много точно го каза. ще трябва да го избягвам впоследствие и сандалите ми да шляпат из селски крайморски августовски тротоари може би...
това би било истинско щастие.
:*
А.
Скоро идва нашата есен. Прегръщам те :)
ще го добутаме някак... :*
Публикуване на коментар