вторник, 19 август 2014 г.

внезапно осъзнах

- лятото ме убива. никога не е било моят сезон, не ми е темел. на нищо не мирише, нищо не се случва, само прах и мараня.. жега и изсъхнала трева.. а и да не е изсъхнала, пак е станала някак посивяла, безлична... дори диня никога не съм обичала, разлюбих вече и пъпеша.. чушки, чушки, чушки сънувам, печени есенни миризми...

а  голи - мъжете по балконите, си чешат шкембетата...

6 коментара:

Анонимен каза...

а не е ли такова безлично само в града? и аз за безсмислено го мислех преди, докато не усетих неговата безметежност по друмищата всякакви извънградски.
Антония

Ясмина каза...

такова е, много точно го каза. ще трябва да го избягвам впоследствие и сандалите ми да шляпат из селски крайморски августовски тротоари може би...

Анонимен каза...

това би било истинско щастие.
:*
А.

Vesela Dikova каза...

Скоро идва нашата есен. Прегръщам те :)

Vesela Dikova каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
Ясмина каза...

ще го добутаме някак... :*