над полето, морето и доматите..
най-после се вдигнах за изгрева и както винаги ме хвана яд, че чак сега...
пристигат обаче Ерна и Лени. броя вече минути, нетърпелива съм... замислили сме безумности...
най-после се вдигнах за изгрева и както винаги ме хвана яд, че чак сега...
пристигат обаче Ерна и Лени. броя вече минути, нетърпелива съм... замислили сме безумности...
2 коментара:
вече завиждам, честно! ;))
и много ти се радвам на цялата ясминсковълшебнонеизчерпаема енергия!!!
ама не завиждай, ела веднага! :)))
Публикуване на коментар