събота, 22 март 2014 г.

...

чета я цял ден тази книга, която е толкова заразително пълна със спомени... че  изневиделица в мислите ми избухва един телефонен номер. без никаква връзка с нищо, ей така си изпълва внезапно пространството с цифри и свети в синьо. осъзнавам, че толкова ясно го помня, както стих, вече двайсет години поне....

...и изобщо даже не съм изненадана, когато отсреща чувам познатият глас. а той отговаря така, сякаш през цялото това половин-живот-време е чакал да чуе смехът ми в слушалката.

честит рожден ден. жив си бил, значи :)

14 коментара:

rossichka каза...

Доплака ми се...
Колко невидими, но удивително здрави нишки ни свързват с отминалото време и с нас в него... И ние ги държим, никога не ги изпускаме, понякога без да осъзнаваме това.
А другият край на нишката също е в нечия приятелска ръка...
хххххххххххх

Ясмина каза...

..и това да ми се случи точно на рождения му ден, ти да видиш... снощи си легнах усмихната :))

ВeСеЛиНа каза...

Коя е тази книга-чудо?! ;)

Ясмина каза...

"Утешителната игра", Анна Гавалда. напоследък реших да си купувам само книги, писани от жени. тази ме грабна с езика си, с женския си стил, поетичност, къси изречения, многоточия... недоизречени думи... инак - много грозна корица, много тъпо и клиширано описание отзад. и заглавието на книгата даже не предизвиква никакво любопитство, поне у мен. ако решиш да я потърсиш, не чети нищо от задната корица, а погледни първите редове.... но - ето ти мъничко:
"И тя. Тя. Тя говореше непрекъснато за смъртта. Непрекъснато... За да я предизвика, за да я умори, тая мръсница. Защото тя знаеше, че всички ще споделим тази участ, животът й се състоеше в това - да го знае, и затова хората трябваше да се докосват, да се обичат, да пият, да хапят, да се наслаждават и да забравят всичко.
"Запалете го, момчета, запалете всичко това."
Това е нейният глас и аз... още го чувам."

ВeСеЛиНа каза...

Ще я потърся!

ВeСеЛиНа каза...

Аз съм на Булгаков и неговата Маргарита за незмамкойпът вече. Обичам я тая книга и след всеки следващ прочит съм открила нещо ново!

Анонимен каза...

а Улицкая чела ли си? е, при нея няма такива изречения, тя ти издухва мозъка накрая, като видиш цялото :)
А.

Milena каза...

аз преди седмица прочетох Утешителлната игра. Първа среща с Гавалда - аз очарована. Вчера изгълтах и "Обичах я".

Ясмина каза...

Майстора и Маграрита хехе. откога не съм я челааа.... и да, сигурно ако сега взема да я чета, съвсем друго ще разбера и аз, помня, че навремето половината от нещата изобщо не ги разбрах...:))))
Улицкая? не съм и чувала даже, гледам, че Колибри я издават, ще я проверя, ти какво си чела, дай някое заглавие.
Миленка, аз тъкмо стигнах средата и вече съм в полето на мечтите :))) "Обичах я" сега ли си я купи, откъде? аз пак не съм доволна от описанието, баси, някакъв разговор между свекър и снаха, ... даже самата дума "свекър" ми е адски противна. абе тия хора по-добре нищо да не пишат на задната корица на книгите й...

Анонимен каза...

на български Улицкая има само нялколко преведени неща. последното, което прочетох на Улицкая беше "Искрено ваш Шурик", това е роман. Прелестен. Но това, което задължително трябва да прочетеш, според мен е, сборника с разкази "Бедни роднини", към който е добавен романът "Сонечка". Мисля, че това чудо никъде го няма по книжарниците вече, но ако много искаш, ще ти я дам, при условие, че ми я върнеш :)
А.

Ясмина каза...

ахахаха, добре :))))) нали, това с връщането е много гадна работа :)) аз затова вече направо подарявам, че да не ме е яд, а ако нещо не искам да го подаря, не го и давам назаем :) ще попитам Цуцик дали случайно я няма в неговата тайна прашасала библиотека в Люлин :)))

Milena каза...

Сега в събота си я взех, от книжарницата в подлеза на Софийски. Просто след утешителната игра исках още от тази авторка, толкова уютно се чувствах сред думите й.
А "Обичах я" е тъничка една такава, чете се на един дъх. Описанието наистина е тъповато...

Ясмина каза...

мерси, Миленка :) мислех, че всичко друго нейно отдавна е изчерпано.. та това ми беше много полезна информация :)

Ясмина каза...

"Заспа, мислейки за нея.
За тялото й, малко.
Но най-вече за нея.
За нея с тялото й около нея."

:)))

ох, не искам да свършва :)))