вторник, 26 февруари 2013 г.

Четири измерения красота



първи пролетни жълти ресни, изплували вече в дъждовния мрак. и отблясък Слънце върху акациевите клони. вгледах се в цветовете им днес, стъпила в голяма кална локва. и се замислих - красотата е нищожно количество сега, а калта изглежда твърде много... но тя е  всъщност пръст от нашата Земя. усещам мириса й при всяко излизане навън, мога ...  да изровя камъче, да се зарадвам на поникнала случайност... даже да посея семената на онези макове..

 ..и после споменът от кадри на преляла Мисисипи. хиляди евакуирани.. брат ми тогава каза, че се дължи на бетона, с който са покрити градовете наоколо й.

дъждът не попивал, защото нямало къде.

понеделник, 25 февруари 2013 г.

...

днес ще е пролет, усещам я по изгревните цветове на небето. и птиците под балкона запяха, но трябва да станеш в пет сутринта, за да чуеш най-влюбените им песни.. :)


:)

.....


неделя, 24 февруари 2013 г.

Събудих се с глава,

замаяна все още от вчерашната обич. почти дори не близнах алкохол, но съм махмурлия от прегръдки и целуване. толкова много любими хора, дошли да ме подушат за празника... :)
обещах, че скоро пак ще имам рожден ден :)

петък, 15 февруари 2013 г.

...

"не се страхувам за утре, защото днес е безкрайно дълго..."

... е  късметът ми при "хлебарките" на Анели Ман от тази вечер, отдавна не бях я отваряла. обаче стана ми интересно да видя къде ще отворя и други мои любими книги,та ето какво се получи от първите шест:

............................

бабо
когато си плела времето
си изпускала
седмите бримки
затова пуловерът на живота ми
има тъжни дупки

вчера беше задушница

Бояна Петкова

>>>>>>>>>>>>>>>>>

Жената идва и сяда до мен на пейката. Суха, слаба - прилича на дълго съхнала на соленото слънце риба, със сламена шапка, вързана под брадичката, възрастна. Допивам кафето си, тя: кажете ми по две качества за момиче и две за момче. Не разбирам, питам, тя повтаря същото. Още въпроси; тя си измисля, че прави проучване и така си пита хората. Вече много съм питала, така ми казва. Е, тогава : тя - добра и хубава, той - силен и умен. Чудесно, чудесно! Вашите момче и момиче ще направят двойка, съвместими са, чудесно... Жената трябва, да, и мъжа - да е опора на хубостта и добротата й, чудесна двойка, траен брак!

..

Моите момче и момиче ще направят двойка. Моите момче и момиче - тя: трошлива и мека, той: груб и самовъзторгнат. Чудесна двойка, траен брак, госпожо.

Галина Николова

.....................................................................

Ще ме потърсиш ли,
снежно призраче?
Аз съм Александър.
Пристанище. Чувам мъжки хор,
тъмна басова вечеря.
Ще ме потърсиш ли?
Аз съм курабийка
простосмъртна,
себе си в
устните ще измеря.

Митко Воев

................................................................................

Писмата си събира в кутия за шапки. Обича да рови с ръце в тях. Кутията вече се е препълнила, когато получава писмо, в което има стихче:

Ей, ти, лудият шапкар,
правиш ли фуражки?

Писмото не е за нея.
За никого не е.

Петър Чухов

..............................................................................................

...
кой пали
загасналата камина
кой отваря
заключената врата
няма да разбереш
няма да разбереш
защо зимата се завръща
всеки път по-крехка
всеки път по-безжизнена
като спомен
защото няма нищо за разбиране

Силвия Чолева


......

добре

не е ли море
тази планина
не е ли


Петя Хайнрих

................

петък, 8 февруари 2013 г.

Лабиринтите от клоните

на Борисовата гора. липсваше ми, през цялото време чаках точно такавата Зима - да се промъквам с тихи стъпки по тесни пътечки ...под натежали клони... и да внимавам да не се изсипе над земята крехкоснежната им красота...


неделя, 3 февруари 2013 г.

Ривърсайдско време

гледам от високо люлеещи се дървета, петел в дерето неспирно кукурига, косите ми се развяват над цялата София... повдигната на пръсти протягам търсещ нос чак до онази далечна шума, под която се събужда сега кукуряк...