Новогодишна супа

..и се сетих за един друг последен ден преди сто години, когато бях сготвила бистра новогодишна супа, а Дремс донесе онова най-вкусно тирамису, в което ромът беше повече от всичко друго, дори от брашното... късметчетата с имена на песни и колко много се смяхме тогава, за да замръзне накрая усмивката ми при съобщението от Цецо, че е заседнал в асансьора на блока си в Люлин и няма да може да дойде при нас. били му подали през някаква дупка лаптопа и той седял и ми пишел в тъмното. така брутално ме излъга тогава той, а аз даже повярвах, без да ми мигне окото.

нататък нищо непомня от вечерта, освен, че се шляхме из нощния град. но и това е достатъчно за един хубав край на година ... :)

30 декември, 2013

пътуване към кюстендил. мъгла, закачена над полета от тръни. пристигам в низината и крещя на всички, че на крачка встрани е пролет навсякъде. не ме разбират. нямат желание да го видят - слънцето на дванайстия етаж. и аз не бих имала, ако не знаех колко е близо. .
мъглата всъщност е красиво нещо. и е много по-кратка от лятото. .....
 .......

 (всекиден по нещо да пиша. ако ще да е най-тъпото изречение, но ще подпиша с него деня си, от днес, от края на началото, така реших започвам сега, алилулуя :)

Неразделни

Отесня ми паркът напоследък, затова започнах да се скитам из квартали.  зяпам из дворове, бройкам надписи, целя се в балкончета и плаша гълъбите. така днес освен в Борисовата, из Лозенец се шматнах, къщи с покриви на хижи взеха удивлението ми.  и не само те...

много е красиво Софенцето, стига само да мръднеш в страни от центъра и да тръгнеш без посока... и ще ти се привиди и Лондон, и Барса, и Прага, и Нюрнберг, и Линц..... и Швиерадов Здрой.
важно и единствено условие обаче, е да вървиш към този край на улицата, който ти изглежда по-красив... ;)

та така. на турист се правих днес, ето резултата:

..а онзи поет с балтона горе е? ;))))

Home 21

седнала със скиекип и кафе в снега на балкона и сутрешния сумрак, чакам къщата да се разбуди за новите чудеса...става осем... радостен квик, скоростно обличане на грейки, шапки, ръкавици и Гуцинг на раменете на Цецо под падането на снежинките, пеша до яслата -  за първи път от много време насам. дърпане на снежни клони по пътя, замеряне с топки, кикот от високото два метра и половина мъничко човече  :))) светът е вълшебен днес...:))))

после дълга разходка из тихата бяла гора и усещане за Тук и Сега ....чак до "притихналите в дъното ми сенки" съм Земя...  :)

Home 20

листа за вледеняване ми донесе - покривка "съших" от тях, обаче. нито се бърше, нито се тупа, нито изобщо се вдига от масата, разлятото снощи вино даже не остави следи.

а сутрин, с кафето, живея и в други, миниатюрни светове...

Лед

Цецо го измайстори, аз само му помагах с материали за удавяне. отпусна ми накрая точно пет секунди за снимане, после си прибра съкровището в замразителната камера по най-скъпернически начин.

Home 19

ей така... "Хиляда дни в Тоскана" ...и пчели.
болестта ми носи уют. температурно отнесена съм, чета и придремвам, сгушена  в миниатюрното ни тосканско дворче на върха на блока.. а те жужат наоколо.
 

със заръка от Ан получих книгата, трябва скоро да реша на кого ще я предам нататък..

...и малко от нея:

"Може би е истина, че животът е търсене на красотата, на хармонията, която се поражда от смесването на нещата. Може би животът е търсене на отличителния вкус. Не просто на вкуса на някоя храна, а вкуса на даден момент, цвят, глас - вкуса на това, което чуваме, виждаме, докосваме..."

"Откраднала и половин питка хляб, и трите парчета салам, увити в кафява хартия, които той бил сложил в джоба си за вечеря - както обикновено не го било грижа какво ще яде тя за вечеря.  Тулия ги вързала в покривката за маса заедно с червената памучна пола, която вече й била малка, но прекалено я обичала, за да я остави, една нощница, която избелила на слънце и закърпила със съвсем дребни шевове, черната копринена рокля на майка й с подплънки на раменете, кръста, който висял над леглото й. И едно дайре. Тъй като нямала обувки, натрила ходилата си с оцет, изпънала сукмана си колкото може по-добре, сложила вързопа на главата си, сякаш ще го носи на градската чешма, и вместо това отишла на гарата. Хляб, кураж и едно дайре. Семена да отгледаш живот."

Всеки път е вълшебност

да влезеш в ателиенцето й. ако искаш да подариш на приятелка нещо хубаво, не й купувай просто шапка, подари й Гинка- да измери на главата й всичките красоти... да я прегърне, да се усмихне и да каже - още една дъщеря си имам, богата съм, много богата вече :)))

с Тануки днес се засякохме там съвсем неочаквано. това ще бъде новото място за всичките ни  Любовнослучайнинашисисрещи  :))))

...

покани ме на разходка из софето днес. приех половинчато.. кихащо и подсмърчащо следобедно ходене до рамото му.... отвори бутилчица ром в парка, смеене и дуднене на наши си  глупости под жълтия листак.... не повече. но

..за утре съм наред аз , дано по-малко грипави бъдем.

луди сме винаги.

Веселието под шапките

отдавна не се бяхме събирали и радвали така и смели се смели се смели.... :)))) вчерашната фотосесия трабва да се повтаря периодично, до такова единомислие стигнахме! подир два часа и половина фръцкане, си тръгнахме мнооооооооооооого щастливи, половината от нас и с шапки на главите даже :))))

а по-сериозните снимки - скоро, на страничката на Ги във фейса :)))))