петък, 2 ноември 2012 г.

Нищо

градивно всмисъл на чешма или път или кариера не правя напоследък и не мисля, че изобщо ми е нужно. но татко снощи каза - трябва да учиш още нещо, ще те спонсорирам, трябва да станеш Човек.

право, например, бизнес администрация, счетоводство, банково дело... каквото ти душа иска...само си избери нещо практично!

"Фотография,  Пиано, Градинарство, Мореплаване, Дизайн на шапки,  Плетене на Килимчета, Извайване на Гърнета, Редене-На-Стихове..".. - си помислих - но не посмях да кажа всичко, само започнах с "Фото-то.."

 спасих се, тръгвайки си днес, преди да ме е зачекнал още по-дълбоко утре.

 ..а искам да имам къща с градинка в Синеморец, да плевя водораслите там от април до октомври, след това на балкончето в Софето по залез да посрещам всичките мои зимни приятели, да ходим по есенни улици и концерти, да е тъмно като в песен, в моята, най-моята песен ...

... също - да имаме лодка и много саксии със ситни цветя, да берем гъби из горите на Странджа и да посадим Джакарандата в нашия двор там, край морето Ми моето Моето Ми море,

там искам да умра.


..........

.. после и на Луната да поживея,  преди да се преродя :)

14 коментара:

bay Ilia каза...

Ти, мила моя, си Пич и няма как да не знаеш за онази прагматична Метаморфоза на Татковците... Нагонът за оцеляване на Рода често замазва очите им за Онова, което всъщност ние – Техните деца - Сме, слага им очилата на Сигурността, през които те искат да ни видят Успели по общоприетия начин преди да си отидат... Когато говорят по подобен начин всъщност не говорят те, а мама Природа... И в такива случаи Мъдростта прескача от Старото поколение в Младото и то си тръгва преди следващото зачекване... Спасява връзката от скъсване...
Ох, ох, ох... защо не можех да мисля така, докато моят татко беше жив и ми говореше като твоя.....
стой си където си
слушай сърцето си
както си с татко си
пак носи кактуси

Ясмина каза...

:* :* :* :))))))))

..и немога да разбера още - защо на тази възраст моят татко учи право, тъкмо няколко години преди да се пенсионнира, разбираш ли - учи най-скучната за учене професия, вместо да си вземе тромпета и да засвири....

Vesella каза...

Тази тема ми е толкова болна, че..
Аз също уча право, но нищо правно и юридическо не откривам в себе си. За да не разбия хиляда сърца, а заради себе си го уча толкова малко.. :)

Ясмина каза...

аз така безмалко да стана инжинер, но не ми се получи :)

а ти какво би си избрала да правиш сега, ако не трябваше да се съобразяваш с никого?

Vesella каза...

Знам ли, доста съм объркана, но от малка обичам да рисувам. Мислила съм си за интериорен дизайн, а имах период, в който наистина исках да стана режисьор :)
Също така искам да си имам издателство и да пиша (очевидно), но нещо не ми достига смелост.
Искам да съм дилър на свобода, смелост и красота за хората. А звучи толкова глупаво :)

bluestorm каза...

"слушай сърцето си" както каза bay Ilia.
то е, което те води по твоя си път, към твоето щастие.

алекс каза...

"Искам да съм дилър на свобода, смелост и красота за хората" е една от най-яките формулировки (и мечти) ever. Точка.

bay Ilia каза...

"Искам да съм дилър на свобода, смелост и красота за хората"... още една точка след тази на алекс! .....
"А звучи толкова глупаво" - това пък ми звучи толкова симпатично... може би защото колкото пъти съм се захващал сериозно да върша нещо, което е звучало глупаво, толкова пъти съм оставал доволен от резултата.... и от себе си :)))))

bay Ilia каза...

и още нешо, Ясминко :) Имам приятели адвокати, за които да се справят с едно дело е все едно Майлс Девис да изсвири нова пиеса :) .... дай разбирането, което не ти дават ... мммм !?

Ясмина каза...

прав си, илишно съм зла :))):*

обаче се сетих за онази 62-годишна жена, която роди с инвитро две близначета. помня, беше доверила, че се е осмелила да направи това чак след като починали родителите й, които не били съгласни...

та с това искам да кажа - понякога сме излишно послушни и незнаем, че каквото и да решим за живота си,дори и да не е точно това, което на тях им се иска, родителите в крайна сметка пак ще ни подкрепят с цялата си обич :)

Анонимен каза...

Навремето имах два пътя - музикално училище или езикова гимназия. Знам, че можех да бъда отличен музикант. Сега на дърти години работя с пари, а в апартамента ми е пълно с инструменти.

Анонимен каза...

затрепках от вълнение след този текст.
прегръщам те! :)

Антония

Анонимен каза...

забравих да кажа, че моят татко, смирено ме е оставил да си чупя главата. но аз няма да я счупя, а един ден се надявам да се радва дето така либерално се е отнесъл към мен, миличкият.

Ант.

Ясмина каза...

това е много хубаво. и аз вярвам в теб! :*