вкъщи завърши, туптящо в ритъма на сърцето ми.
Родиха се Яна и Майло в нашето голямо семейство.
поживяхме година в Хънтингтън Бийч. видях калифорнийските му лято, пролет, есен и зима и разбрах, че се различават помежду си почти единствено по цветята, които пръскат ухания през всъщност вечното лято. надничах из дворове и се взирах в сини небеса, надишах аромата на жасмини,
милиони пъти се разходих под палмите и дивите круши на Индианаполис,
за първи път видях жадуваната Джакаранда, донесох семенца и вкъщи и сега поливам всеки ден три малки сини бебета :)
разходих се с количката до Dana Point
Balboa
и Pasadena
там не видях "Роуз Боул", но за сметка на това се удивих на най-депешките цветя, които съм съзирала в живота си
известно време поживяхме и сред уюта на Укята в Costa Mesa
...............
до плажа на Хънтингтън Бийч вървях почти всекидневно - непростимо е да имаш довкъщи океан или море и да не му казваш "здрасти" непрекъснато :)
по главната улица също направих своя пътека
научих наизуст и сутрешните ритуали на де що има кафенета, ресторантчета и барове по пътя си
в толкоз хиляди дворове без огради си наврях носа, че вече мога да посоча някои къде си крият ключовете :)
още се нагледах и на странни извънземни и старинни возила
............
....
.
Ясен изтанцува менует
и се пребори за главната роля - тази на George Washington - в училищната пиеса
първият български Джордж Уошингтън - коментираха усмихнати родителите, поздравявайки го за голямата му смелост
най-лудата и всеотдайна уичителка, която съм виждала, се падна точно на него
и най-цветната и възторжена класна стая
...пърпори радостно с моторчето на Цецо
наигра се с Макси
...засвири на тромпет
и се влюби точно преди да си заминем в прекрасна флейтистка
вкъщи от радост и неудържима енергия счупи ръка и крак и дълго време грухтя гипсиран в Кюстендил
.......................................................................
като си погледна снимките нагоре - всичко изглежда прекрасно...
но не беше.
празнотата ми - огромна, тъгата ми - непотушима. почти суеверно дори не вярвах, че ще успея да се прибера - толкова много щастие ми изглеждаше невъзможно и нереално....
в последните дни преди да си тръгнем ужасно се страхувах, че все нещо ще ни попречи да се върнем и ще си останем завинаги в Америка.
.....
но не би :)
на летището жена от персонала понесе Яна на ръце и я изнесе първа, докато с Ясен се бъхтахме да товарим куфарите от багажното в количка. веднага се втурнал към нея, нищо, че за първи път я вижда наживо - как няма да си я познае ... :)
нататък е ясно - сто разходки из Борисовата, изпращане на залезите от балкона, и дишане, и дишане, и дишане с жадни гърди. още не съм се наситила на любимите миризми...
отпрашване после към Синеморец, кафета на кея в Ахтопол
Джинове на "Кораба"
гмуркане в морето на Варвара
въртене из полетата
и "Едно бебешко лято" вдъхновено заснето :) още мъничко от него изнудих Зиго да качи:
Misty from Ziggy Dragnev on Vimeo.
........
двете ми дечица много се обичат. Яна светва при появата на Ясен
....и попива първи впечатления на всяка крачка...
.......
.....
гледам сега през прозореца как трупа навън и си мисля - така си го харесвам всичкото, не ламтя за повече.
и изскачат веднага в ума ми онези вечни редове на Георги Трифонов:
ИСКАМ СНЯГ ДА ВАЛИ.
Да зазида вратите,
стените,
прозорците...
Да остана
зазидан
със тебе,
във тебе...
Завинаги.
Родиха се Яна и Майло в нашето голямо семейство.
поживяхме година в Хънтингтън Бийч. видях калифорнийските му лято, пролет, есен и зима и разбрах, че се различават помежду си почти единствено по цветята, които пръскат ухания през всъщност вечното лято. надничах из дворове и се взирах в сини небеса, надишах аромата на жасмини,
милиони пъти се разходих под палмите и дивите круши на Индианаполис,
за първи път видях жадуваната Джакаранда, донесох семенца и вкъщи и сега поливам всеки ден три малки сини бебета :)
разходих се с количката до Dana Point
Balboa
и Pasadena
там не видях "Роуз Боул", но за сметка на това се удивих на най-депешките цветя, които съм съзирала в живота си
известно време поживяхме и сред уюта на Укята в Costa Mesa
...............
до плажа на Хънтингтън Бийч вървях почти всекидневно - непростимо е да имаш довкъщи океан или море и да не му казваш "здрасти" непрекъснато :)
по главната улица също направих своя пътека
научих наизуст и сутрешните ритуали на де що има кафенета, ресторантчета и барове по пътя си
в толкоз хиляди дворове без огради си наврях носа, че вече мога да посоча някои къде си крият ключовете :)
още се нагледах и на странни извънземни и старинни возила
............
....
.
Ясен изтанцува менует
и се пребори за главната роля - тази на George Washington - в училищната пиеса
първият български Джордж Уошингтън - коментираха усмихнати родителите, поздравявайки го за голямата му смелост
най-лудата и всеотдайна уичителка, която съм виждала, се падна точно на него
и най-цветната и възторжена класна стая
...пърпори радостно с моторчето на Цецо
наигра се с Макси
...засвири на тромпет
и се влюби точно преди да си заминем в прекрасна флейтистка
вкъщи от радост и неудържима енергия счупи ръка и крак и дълго време грухтя гипсиран в Кюстендил
.......................................................................
като си погледна снимките нагоре - всичко изглежда прекрасно...
но не беше.
празнотата ми - огромна, тъгата ми - непотушима. почти суеверно дори не вярвах, че ще успея да се прибера - толкова много щастие ми изглеждаше невъзможно и нереално....
в последните дни преди да си тръгнем ужасно се страхувах, че все нещо ще ни попречи да се върнем и ще си останем завинаги в Америка.
.....
но не би :)
на летището жена от персонала понесе Яна на ръце и я изнесе първа, докато с Ясен се бъхтахме да товарим куфарите от багажното в количка. веднага се втурнал към нея, нищо, че за първи път я вижда наживо - как няма да си я познае ... :)
нататък е ясно - сто разходки из Борисовата, изпращане на залезите от балкона, и дишане, и дишане, и дишане с жадни гърди. още не съм се наситила на любимите миризми...
отпрашване после към Синеморец, кафета на кея в Ахтопол
гмуркане в морето на Варвара
въртене из полетата
и "Едно бебешко лято" вдъхновено заснето :) още мъничко от него изнудих Зиго да качи:
Misty from Ziggy Dragnev on Vimeo.
........
двете ми дечица много се обичат. Яна светва при появата на Ясен
....и попива първи впечатления на всяка крачка...
.......
.....
гледам сега през прозореца как трупа навън и си мисля - така си го харесвам всичкото, не ламтя за повече.
и изскачат веднага в ума ми онези вечни редове на Георги Трифонов:
ИСКАМ СНЯГ ДА ВАЛИ.
Да зазида вратите,
стените,
прозорците...
Да остана
зазидан
със тебе,
във тебе...
Завинаги.
24 коментара:
Няма нищо по-хубаво от това да накараш човек да обича живота си :)И да го оставиш без думи... Яс, такава си една...
Прекрасно!
Нямам повече думи!
не съм виждала по-щастливо бебе. ама сериозно. сигурно такива са децата на хората, които много се обичат.
Насълзих си кафето с любов :*******
Пожелавам още по-прекрасни години на всички ви!!!
Невероятни разкази в картинки за една цяла, динамична и наситена с любов и красота година! Пожелавам ти още много такива :)
ти си вълшебница. истинска. където и да си, винаги всичко ще изглежда магическо, когато е пречупено през твоята призма .)
а всъщност, ако ви нямаше всички вас да ме подпирате, много трудно щях да оцелея там, казвам го за пореден път, защото е истина. спасихте ми живота с това очакване на поредния снимков материал от деня ми, което всъщност осмисли света около мен и ме накара да търся красивото, вместо да се депресирам всеки ден, особено в последните - най-мъчителни месеци :)))))
за пореден път казвам огромно Благодаря!, че ви имаше до мен и в радостта, и в тъгата... и няма да споменавам конкретни имена, за да не пропусна неволно някого - вие си знаете кои сте :)
Сякаш цяла вечност мина откакто не съм била тук. Но сега се завръщам и гледайки това се усмихвам толкова широко, поглъщам спокойствието с очи и с душа и много съпричастност към радостите и удоволствията. Благодаря, че сподели годината и с мен :)
ех, как ме подсети - и твоето прекрасно име Инес влезе в класацията тогава.. помня като да е било вчера, а утре Яна навършва една година :)))
Моето сбъркано име се научи да отговаря на бунтарската ми същност чак когато се приех като човек. Отне ми наистина много време да се науча да живея с него, за това понякога е по-добре да нямаш избор или да си скучен. Аз ще го нося цял живот и цял живот ще нося проблемите му :)
А рожденичката, ние ще сме тук с нея :)
Толкова е красиво, че просто ми е хубаво да си го гледам и да си го чета, все едно съвсем наистина докосвам.
И щях да си остана такава безмълвна и размекната, но депешо-цветята направо ме подритнаха. Невнятни просто! Ех, да имах такова едно да умеря Дейв през 2006, както ми беше на една ръка разстояние!!! Та и той малко да се стресне, не само аз долу да получавам тахикардия и да треперя цялата... :-))
Явно, сама казваш, годината не е била лека, но през теб филтрирана, до нас стигна само като красиво, и слънчево, и топло, и цветно, и с мирис на море, Яна и поляни. Мирис на любов.
Прекрасно. Благодаря!
грухтя,ама няма да ти казвам как грухтя...много ви се радвам...и като зазиждаш-зидай по-нашироко и дупчици остави да надзъртаме,че тази красота,тази любов,която намираме тук ,на този адрес...зарежда,зарежда ЯКО...да ти е жива и здрава Яна:) /а днес и дъщеричката на брат ми има рожден ден:)/
Ехееей! Честит Рожден Ден на Яна, честито на мама, татко и батко! Сигурно денят ви е бил (и все още е) вълнуващ, щур, огрян от любов и усмивки!
Да ви е жива и здрава сладунката, все така сияеща, чаровна и щастлива!
А иначе... този твой пост си го четох няколко пъти... Мерси, че ни допускаш в твоя свят - винаги красив (и в тъгата), винаги емоционален! Това, което преживяхте не е било без причина - най-малкото, за да разбереш себе си и колко много обичаш любимите си хора! хх
Само твоите очи и думи могат да разкажат една толкова красива година с толкова малко думи и снимки и да накарат човек тихо да се усмихва. Дано и новата е щедра към всички и ни дава много поводи да се усмихваме! А Яна е просто детето слънце!
ех, че сте ми мили мили мили и любими :))))))))))))) чак се зачетох и аз отначало :)))))))
никога не е късно, Жу - всеки ден е празник :)))) прегръдки силни! :))))
Открих мястото случайно и смятам да се отбивам често :)
Много хубави снимки, поздрави
:)))) добре си ми дошла, Мария!
Ясме, каква красота е при теб, както винаги. Яна така е порасла! Вече на 1 - Честито!!! Да е здрава и радостна! Снимките ти от US така ми харесваха, а виждам, че и тук чудесно си "уловила" врабците... Училището на Ясен може да разплаче човек. Той и другите деца изглеждат така щастливи там сред книгите и цветовете на "класната стая"... С удоволствие наминавам когато мога. Не знаех, че твоя дядо е правил документални филми. Обичам документални филми и бих видяла с удоволствие, но ще трябва да изчакам малко, че сме неразделни с малкия все още;)). Хубави последни зимни дни...
ооо, ако знаеш как ни липсва тамошното училище.... и като цветове, и като организация, и като отношение, и като достъпност на материала.. знаеш ли - там децата не си носят учебниците вкъщи, защото така им се преподава, че възприемат и запомнят всичко на момента, затова и книгите им са в едно шкафче в чина... а тук да не ти разправям, че нямам думи просто, отношението на учителите е доста неандерталско, а материята е много сложно обяснена в учебниците..
инак за на нашия дядо - аз всъщност така наричам бащата на Цецо, защото е дядо на Яна. ще ти кликна, ако качим някой от филмите му, определено си заслужават :)
благодаря ти за хубавия коментар - миналата година беше доста шарена и динамична, но тази може би ще е голям застой, сещаш се защо ;) поздрави на теб и малкото ти съкровище - сега са ни най-щастливите дни с тях, нали? :))))
обичам интернет с цялото си сърце, защото ми дава възможност да виждам през очите на други хора
да сте здрави и да ви е добре винаги винаги!
:)))))) благодаря! а ако си гледала последното филмче за Яна - "Шльоц!", познай коя е последната книжка, която пада от етажерката ;)))прегръдки!
В един дъждовен юнски ден през 2014 отново попаднах на този пост. Оттогава се връщам към него през няколко месеца и винаги ми се плаче, но сякаш от щастие.
да огладнееш за живот се оказа едно много хубаво нещо... защото аз така приемам поне моето живеене в америка - като зверско огладняване за всичкото мое си хубаво, за всичкото ми "вкъщи":) .. а тъкмо се каня всеки ден да напиша новата равносметка.. ти ми даде тласък, блягодаря :)))
Публикуване на коментар