първата ни зимнина - гердан червени люти чушлета. незнам дали ще разреша да бъдат изядени, обаче :)
докато с Ясен ковем пирончета, Жожо и Серж си говорят в тъмното :)
събота, 26 ноември 2011 г.
Окачването на лютите чушчици
първата ни зимнина - гердан червени люти чушлета. незнам дали ще разреша да бъдат изядени, обаче :)
докато с Ясен ковем пирончета, Жожо и Серж си говорят в тъмното :)
понеделник, 21 ноември 2011 г.
Гошо - най-малкото джудже
на Дядо Мраз :)
започна да жужи и да експериментва нови звуци през петте си чисто пресни малки зъбковци :)
започна да жужи и да експериментва нови звуци през петте си чисто пресни малки зъбковци :)
неделя, 20 ноември 2011 г.
Ранно из гората
коте се катери по мен и замърква в скута ми, докато фокусирам скрежове, събирам опадали дюли по тротоарите, заслушвам се в хора на неделните баби, минавайки покрай читалището... после гората ме засмуква сякаш хубав сън, от който не искам да се събудя... :)
четвъртък, 17 ноември 2011 г.
Морското момиче
на Ерна, което "може би изпраща или посреща, или пък маха на всеки кораб с надежда.."
......
...
три месеца по-рано
...
..
и сега...
взех си серията, за да си я имам и тук - в моята кутийка за съкровища :)
а тази е последната, най-прясна, днешен чуден свят :))
нетърпелива съм за историята по-нататък :)
......
..и ето продължението, ще допълвам тук с всяка нова приказка :)))))
.......
...
дойде Зима
......
...
три месеца по-рано
...
..
и сега...
взех си серията, за да си я имам и тук - в моята кутийка за съкровища :)
а тази е последната, най-прясна, днешен чуден свят :))
нетърпелива съм за историята по-нататък :)
......
..и ето продължението, ще допълвам тук с всяка нова приказка :)))))
.......
...
дойде Зима
вторник, 15 ноември 2011 г.
I've Been Everywhere
обещах на Цецо да я изпътуваме някой ден тази песен :) няма да е скоро, но съм сигурна - ще се случи внезапно и неочаквано с каравана по безкрайните прашни далечни пътища :))))
Морето е навсякъде :)
" 30 юли 1980 г. Рожденият ден на Яна. Заради нейния рожден ден решихме да спрем в Дарвин, а и заради надеждата да получим няколко писма.
Яна се вълнува от един месец. Иска да е обезателно на суша, с гости, торта и подаръци. Още от Порт Морсби ни беше ясно, че за 8 дни не можем да се доберем до Дарвин. Това са 1200 мили плюс преспивания на котва, но как да й каже човек, като всеки ден пита. Аз се опитах да я подготвя няколко дни по-рано. Тя се примири само след като й обещахме, че в Порт Дарвин ще направим голям рожден ден, с много гости.
А снощи, миличката, как разпитваше ще намери ли подаръче рано сутринта до главата си, като се събуди. Колко деца ще има на рождения й ден догодина в България? Може ли 100? Сега ще има ли деца в Дарвин? (На рождения й ден 1981 година в София събрахме 105 души.)
Още по тъмно завих подаръчето в шарена хартия с панделка (всичко съм купила в Порт Морсби) и й го оставих до главата с една английска книжка и картичка с пожелания от мама и татко. Ококори се радостна и се държа тържествено. Опекох питка вместо торта и на нея забодохме 7 свещи, облякох я с дълга рокля, аз сложих парео. Наляхме си по една чаша вино и изнесохме питката със свещите навън, да ги духне. Извадихме и котето. Скрила съм си разни съкровища за случая - ядки, шоколади, сладки. Седим на палубата, наоколо е прекрасно, топло, добро море, със светлосини вълни и малки бели зайчета. Небето, и то е усмихнато и ласкаво. Яна като че усети, че не всеки може да има рожден ден на море. Не е така шумно и тържествено, но пък е необикновено. Не можем да й поднесем кой знае какви развлечения, но сме й подарили този свят и ни е добре и на тримата."......
Джу
"С Яна около света"
Яна се вълнува от един месец. Иска да е обезателно на суша, с гости, торта и подаръци. Още от Порт Морсби ни беше ясно, че за 8 дни не можем да се доберем до Дарвин. Това са 1200 мили плюс преспивания на котва, но как да й каже човек, като всеки ден пита. Аз се опитах да я подготвя няколко дни по-рано. Тя се примири само след като й обещахме, че в Порт Дарвин ще направим голям рожден ден, с много гости.
А снощи, миличката, как разпитваше ще намери ли подаръче рано сутринта до главата си, като се събуди. Колко деца ще има на рождения й ден догодина в България? Може ли 100? Сега ще има ли деца в Дарвин? (На рождения й ден 1981 година в София събрахме 105 души.)
Още по тъмно завих подаръчето в шарена хартия с панделка (всичко съм купила в Порт Морсби) и й го оставих до главата с една английска книжка и картичка с пожелания от мама и татко. Ококори се радостна и се държа тържествено. Опекох питка вместо торта и на нея забодохме 7 свещи, облякох я с дълга рокля, аз сложих парео. Наляхме си по една чаша вино и изнесохме питката със свещите навън, да ги духне. Извадихме и котето. Скрила съм си разни съкровища за случая - ядки, шоколади, сладки. Седим на палубата, наоколо е прекрасно, топло, добро море, със светлосини вълни и малки бели зайчета. Небето, и то е усмихнато и ласкаво. Яна като че усети, че не всеки може да има рожден ден на море. Не е така шумно и тържествено, но пък е необикновено. Не можем да й поднесем кой знае какви развлечения, но сме й подарили този свят и ни е добре и на тримата."......
Джу
"С Яна около света"
понеделник, 14 ноември 2011 г.
Деветият ми прозорец
изгря и засвети на стената над синеморските пръчки и летните бебешки шапки :)
и снимка на фона на радостна беба и най-големия възможен хаос вкъщи :)
и снимка на фона на радостна беба и най-големия възможен хаос вкъщи :)
събота, 12 ноември 2011 г.
четвъртък, 10 ноември 2011 г.
сряда, 9 ноември 2011 г.
Красотата на мъглата
потвърждава теорията ми за това, че няма лошо време. има слепи хора.
***
това, и още умопомрачения от старата тетрадка реших да съхраня тук, да ми вспомнят понякога за дните си:
***
каза ми:
"щастлива съм, защото съм обичана!"
...и продължи да си свирка
***
в папка "Под възглавницата" - файл със сбъднати сънища
***
поетично се протегнах
***
думите
запомняме ги за много по-дълго,
отколкото някой си е представял,
че ще ги
мисли
***
единствено мрачното време навън разваля лошото ми настроение днес
***
имам сълзи в ушите
***
главата ми - празна -
като кутия изядени
шоколадови амфори
***
гледам го как рисува
портрет
на извънземна лъжица
точно такива си ги представях
***
усещам собственият си мирис на лято
***
въздухът
е гъст от миризми на рози и липи - налага се да копаем тунели един към друг, за да се придвижваме в тази лепкавост...
***
жабичка
може би единствената в парка
някой я е открил,
за да я
убие
***
знаеш ли какво трябва да направиш, когато ти подарят букет от глухарчета?
....да го издухаш, за да отлети....
само така можеш да го съхраниш
***
вървя си из парка и снимам червени и жълти дървета-слънца, а хората около мен препускат, закъснели за работа
***
защо пишат?
защо свирят?
защо правят снимки?
защо рисуват?
защо?
...за да се вложат някъде, да създадат нещо своеси, без претенции да е велико или полезно като път или чешма...
и...за да не ядат през цялото време, докато са будни
***
с)неЖност
нагоре вали и затрупва небето
сняг от тополови пухчета
***
в живота ти се случва не това, което си заслужил, а това, което ти отива
***
мислиш ли, че съвпаденията са създадени, за да ни подсказват Неща?
***
в парка тихо снежи
слушам Exciter
бавно вървя
и не ми се пристига на работа
***
и
дъжд от узрели
чушки-сърца
капе.....
***
кестени на прага. посрещат гостите с молба за преброяване. случи се Дремс. деветдесет и седем кестена - каза - има в торбата. доста време брои. зарадва се Ясен.
после пихме джинц. и изгледахме птиците от сребърна, завити в юрган....
хубаво е с приятелите....
***
в морето на един отворен прозорец намирам дърво. заспивам в къща на клоните. лека нощ.
***
и
а
з
т
е
о
б
и
ч
а
м
***
това, и още умопомрачения от старата тетрадка реших да съхраня тук, да ми вспомнят понякога за дните си:
***
каза ми:
"щастлива съм, защото съм обичана!"
...и продължи да си свирка
***
в папка "Под възглавницата" - файл със сбъднати сънища
***
поетично се протегнах
***
думите
запомняме ги за много по-дълго,
отколкото някой си е представял,
че ще ги
мисли
***
единствено мрачното време навън разваля лошото ми настроение днес
***
имам сълзи в ушите
***
главата ми - празна -
като кутия изядени
шоколадови амфори
***
гледам го как рисува
портрет
на извънземна лъжица
точно такива си ги представях
***
усещам собственият си мирис на лято
***
въздухът
е гъст от миризми на рози и липи - налага се да копаем тунели един към друг, за да се придвижваме в тази лепкавост...
***
жабичка
може би единствената в парка
някой я е открил,
за да я
убие
***
знаеш ли какво трябва да направиш, когато ти подарят букет от глухарчета?
....да го издухаш, за да отлети....
само така можеш да го съхраниш
***
вървя си из парка и снимам червени и жълти дървета-слънца, а хората около мен препускат, закъснели за работа
***
защо пишат?
защо свирят?
защо правят снимки?
защо рисуват?
защо?
...за да се вложат някъде, да създадат нещо своеси, без претенции да е велико или полезно като път или чешма...
и...за да не ядат през цялото време, докато са будни
***
с)неЖност
нагоре вали и затрупва небето
сняг от тополови пухчета
***
в живота ти се случва не това, което си заслужил, а това, което ти отива
***
мислиш ли, че съвпаденията са създадени, за да ни подсказват Неща?
***
в парка тихо снежи
слушам Exciter
бавно вървя
и не ми се пристига на работа
***
и
дъжд от узрели
чушки-сърца
капе.....
***
кестени на прага. посрещат гостите с молба за преброяване. случи се Дремс. деветдесет и седем кестена - каза - има в торбата. доста време брои. зарадва се Ясен.
после пихме джинц. и изгледахме птиците от сребърна, завити в юрган....
хубаво е с приятелите....
***
в морето на един отворен прозорец намирам дърво. заспивам в къща на клоните. лека нощ.
***
и
а
з
т
е
о
б
и
ч
а
м
Абонамент за:
Публикации (Atom)