събота, 8 октомври 2011 г.

Джу:

"Привечер е. Седим на палубата, слушаме как водата бълбука покрай борда, Яна задава някой от тези въпроси, над които и аз цял живот се чудя:
"Мамо, защо, когато сме в морето, искаме да стигнем брега, а когато сме на бряг, бързаме да отплаваме в морето?"
Тя дори няма представа как обобщи онова неспокойствие на скитничеството, което те тегли да пътуваш.
Разправят хората, че с възрастта минавало. Кой знае, може и да е вярно. Отначало ни казваха, че след първото плаване ще се откажем - при това - и двамата, и един от друг, и от самото плаване. После - че като родя дете, "ще видя". И дете родих, и то плава с нас, и пак мечтаем и кроим нови планове.


......


От съседите ни никой не се старае особено. Повечето са тук за неопределено време. Има един шлеп, на който живеят няколко момичета с децата си. У нас биха ги кръстили самотни майки, но те си живеят тук доста весело. Преподавателки са по френски език в Гибралтар и използват шлепа като къща. Той не е в движение, но това не променя стила им на живот "като на море". "

...

"Тази книга разказва за околосветското ни плаване с Яна, тогава на шест години.
Точно от тази възраст съм мечтал за море и приключения. От дете разлиствам карти и въртя глобуси. Дори в годините на развит социализъм и железни завеси намирах път към морето. Плавах с рибарска лодка, прекосихме с Джу едно море и два океана с корабна спасителна лодка и обиколихме света с яхта. Накрая преминах "невъзможния път" през нос Хорн.

Повярвахме на себе си и на мечтите си. И те не изгърмяха като спукан балон.
Ако и ти, читателю, като прочетеш за морските ни приключения, се размечтаеш за нещо щуро и ако си твърдо решен да го направиш, вероятно ще успееш. И ще напишеш по-интересна книга. "

Дончо Папазов

....

"С Яна около света" - от нея са откъсите - от началото й... и съвсем от края. тази книга ме възторгва с всеки си ред. вчера я зачетох.

....

благодаря на алекс, че ме подкокороса да си я купя - оказа се, че книгата има съвсем ново второ издание. а когато изпратих Цецо, както напоследък се случва той да купува набелязаните от мен книги със заръка да ги зачете, преди да ги купи - той ми се обади и каза - "харесва ми какво прочетох набързо и ми харесва, че книгата е дебела и с дребен шрифт".

така си е - рядко вече някой има да каже толкова много с дребен шрифт, което прави не двойно - а тройно и четворно повече от това, което сме свикнали да четем напоследък.
и да чувстваме също. с дребния шрифт.

2 коментара:

angie каза...

интригуващо мм... има такива хора-птици, вечно влюбени в простора.. техните домове не са тежест, привързана в края на балончето, на крилете си те носят гнездата със себе си:)

Ясмина каза...

така е, шапка им свалям за вдъхновението и смелостта :)