сряда, 21 септември 2011 г.
...
да, Кюърско стана времето. моето време. есен, облаци, дъжд и онази синя тъга, която те връща към себе си - какъвто си бил някога - вчера или преди хиляда години, при този - същия мирис на въздуха, при този - същия звуков синхрон на капките с мелодията в слушалките...
всеки дъжд носи в себе си спомен.
Арлина ще бъда. отново. в неделя.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
Да, днес е чудесен ден за слушане на The Cure. Ако се вярва на прогнозата то утре ще е слънчево, което означава че днешния ден е нещо като подарък. Няколко капки със спомени. Интересно е как се пречупват звучите на Disintegration (примерно) през дъждовните капки. В такива моменти бих казал дори, че се усеща еднана самодостатъчност. Всичко е както и където трябва, ако си със слушалки на глава :)
Дъжд
Прашките окачени на балкона
събират вода
след като цял ден са събирали слънце
слънце и дъжд
дъжд и слънце
кръговрат на водата в природата
между двете
полукълба
от П. Чухов
Пламенsky
самодостатъчност, наистина - на кравайче се свивам в себе си в такива моменти :)
връщам с Бояна Петкова:
А дъждът е плакал в мен.
Затова съм толкова горчива,
че когато ме целуват,
ги проклинам
и когато ме прегръщат,
ги напускам
и когато ме поискат,
ги погубвам.
А дъждът е плакал в мен.
Затова съм толкова красива,
че когато ме сънуват,
ги разплаквам
и когато ме забравят,
ги настигам
и когато ме пожертват,
ги помилвам.
А дъждът е плакал в мен.
Затова съм толкова безумна,
че когато ме оставят,
ги желая
и когато ме отпиват,
ги спасявам
и когато си отидат,
ги обичам.
Публикуване на коментар