сряда, 21 септември 2011 г.

...



да, Кюърско стана времето. моето време. есен, облаци, дъжд и онази синя тъга, която те връща към себе си - какъвто си бил някога - вчера или преди хиляда години, при този - същия мирис на въздуха, при този - същия звуков синхрон на капките с мелодията в слушалките...

всеки дъжд носи в себе си спомен.

Арлина ще бъда. отново. в неделя.

2 коментара:

Анонимен каза...

Да, днес е чудесен ден за слушане на The Cure. Ако се вярва на прогнозата то утре ще е слънчево, което означава че днешния ден е нещо като подарък. Няколко капки със спомени. Интересно е как се пречупват звучите на Disintegration (примерно) през дъждовните капки. В такива моменти бих казал дори, че се усеща еднана самодостатъчност. Всичко е както и където трябва, ако си със слушалки на глава :)

Дъжд

Прашките окачени на балкона
събират вода
след като цял ден са събирали слънце



слънце и дъжд
дъжд и слънце



кръговрат на водата в природата
между двете
полукълба

от П. Чухов


Пламенsky

Ясмина каза...

самодостатъчност, наистина - на кравайче се свивам в себе си в такива моменти :)

връщам с Бояна Петкова:

А дъждът е плакал в мен.
Затова съм толкова горчива,
че когато ме целуват,
ги проклинам
и когато ме прегръщат,
ги напускам
и когато ме поискат,
ги погубвам.

А дъждът е плакал в мен.
Затова съм толкова красива,
че когато ме сънуват,
ги разплаквам
и когато ме забравят,
ги настигам
и когато ме пожертват,
ги помилвам.

А дъждът е плакал в мен.
Затова съм толкова безумна,
че когато ме оставят,
ги желая
и когато ме отпиват,
ги спасявам
и когато си отидат,
ги обичам.