вторник, 18 януари 2011 г.

Яна от първия миг



албум  в Picasa започнах, ще го допълвам с дните...

15 коментара:

Aquawoman каза...

Изглежда спокойна и щастлива.
Колко мило се усмихва срещу слънцето :))

малки неща каза...

Прекрасна снимка... две бижута... бъдете здрави! :)))

Рос каза...

Да, дойде си и с индианското име - Слънчева усмивка :)

rossichka каза...

Да му е драго на човек да ви гледа! Обич и спокойствие... Невинност... Щастие... Слънчевата усмивка е чууудна! И батко Ясен грее! И баба! Бъдете здрави! На мама - бързо възстановяванер на Яна - по-дълго да помни "онези" песнички!:) Целувки!

Ясмина каза...

никога нямаше да повярвам, че престоят от 5 дни в болницата толкова ще ми хареса :)) а сега спим вече на слънчице под едно палмово листо :)))

Vesella каза...

нежно.

п.с. пак започвам да си мисля, че неизлечимият ми оптимизъм не е безсмислен :> благодаря.

Ясмина каза...

Вес, не, не е безсмислен... нали знаеш:
'Нестинарките във огън
влизат с босите крака,
ние с тебе ще докажем,
че има смисъл от това..'

Жуу, ако някой преди пет години ми беше казал, че това ще се случи с мен, и то точно по този начин, не само, че нямаше да му повярвам, но щях даже да се смея смея...:)))

Анонимен каза...

и на нея честито ново утро (((:

косе

Ясмина каза...

Жу, така е най-интересно, дам..., всеки ден да носи своята водолейска изненада ;)

косе :) на нея във всяко ново утро има още честит първи вятър, честит първи мирис на море.... :))))

Violka-Antevasin каза...

Уникални снимки Ясмина - уникално красиви и нежни!!!
Брех, чак се разчуствах... ама че работа!

Ясмина каза...

радвам се, че така ти действат :) благодаря!

rossichka каза...

Как сте всички?... Яна сигурно се променя с часове! Пее ли си още? Ти добре ли се чувстваш, успяваш ли да се зареждаш със сили? С много обич!хх

Ясмина каза...

беба започна да дриска кръв и щях да умра от притеснение :( надявам се, че сме овладели ситуацията вече и това никога повече няма да се повтори..

дано днес да имам време и да понапиша нещо тук, спокойна нощ на вас, Роси, в далечните меки мъгли :)))

rossichka каза...

Ох, ох, дано!! Колко трудно и отговорно е да си родител - ти знаеш...
"Меките мъгли" се предадоха на хапещия до болка студ и мраз! Едва издържах днес... Единствената ми утеха беше красотата наоколо: заскрежените от студа дървета - до последното клонченце... Все едно посипани с пудра захар... Под върха на една висока липа се бяха скупчили множество черни птици - като че ли бяха замръзнали!... Светъл и спокоен ден на вас! Целувки!

Ясмина каза...

ooo, снимай непременно тази красота! :)))))