събота, 8 януари 2011 г.

Градът

мъглата му
черните палта
неоновият нощен мрак
размазаните светлини
локвите
дъждът
чадърите
лицата от трамваите
през потните стъкла

искам си обратно
и калта му -
картини в нея
да рисувам

...

4 коментара:

rossichka каза...

Мнооого носталгично! Картините в калта са много силен образ! Не съм изпитвала това чувство, но предполагам, че не би ме подминало... Но въпреки тъгата събирай цветове и настроение за после!:) хх

Ясмина каза...

този клип на Велянов ме разтъжи така, пък аз съм си градски човек... едва издържам вече "на село" :) а калта все пак е някакво парче природа, някакво променливо лице, различно от бетона и строго подредените градини ..

ernesta каза...

и аз напоследък често казвам съвсем същото: "аз съм градски човек, не искам на село". хайде, идвай си, ще сложа чая

Ясмина каза...

ще донеса и по чашка бадемов аперитив ;)