събота, 31 декември 2011 г.
понеделник, 26 декември 2011 г.
Малките боси краченца
пляскат по пода, съвсем отскоро заменили малките боси ръчички. те пък се вдигат нагоре всеки път, когато попитам колко голяма ще стане Яна. ТОЛКОВА голяма :)...
нейната простичка радост изсмуква като гъба всяка моя тъмна тъга
нейната простичка радост изсмуква като гъба всяка моя тъмна тъга
вторник, 20 декември 2011 г.
Нирвана за пет минути
проблясък от малките лампички, отразени... утринен сумрак. тишина. горещо кафе и надник над света - небето в предснежен ръмеж.
бързам да попия...
:)
бързам да попия...
:)
неделя, 11 декември 2011 г.
И Календарът
на Деница намери своето място в нашата мила разхвърляна къща. пъзелът се подрежда малко по малко, за да не бъде завършен никога никога.. :)
петък, 9 декември 2011 г.
четвъртък, 8 декември 2011 г.
събота, 26 ноември 2011 г.
Окачването на лютите чушчици
първата ни зимнина - гердан червени люти чушлета. незнам дали ще разреша да бъдат изядени, обаче :)
докато с Ясен ковем пирончета, Жожо и Серж си говорят в тъмното :)
понеделник, 21 ноември 2011 г.
Гошо - най-малкото джудже
на Дядо Мраз :)
започна да жужи и да експериментва нови звуци през петте си чисто пресни малки зъбковци :)
започна да жужи и да експериментва нови звуци през петте си чисто пресни малки зъбковци :)
неделя, 20 ноември 2011 г.
Ранно из гората
коте се катери по мен и замърква в скута ми, докато фокусирам скрежове, събирам опадали дюли по тротоарите, заслушвам се в хора на неделните баби, минавайки покрай читалището... после гората ме засмуква сякаш хубав сън, от който не искам да се събудя... :)
четвъртък, 17 ноември 2011 г.
Морското момиче
на Ерна, което "може би изпраща или посреща, или пък маха на всеки кораб с надежда.."
......
...
три месеца по-рано
...
..
и сега...
взех си серията, за да си я имам и тук - в моята кутийка за съкровища :)
а тази е последната, най-прясна, днешен чуден свят :))
нетърпелива съм за историята по-нататък :)
......
..и ето продължението, ще допълвам тук с всяка нова приказка :)))))
.......
...
дойде Зима
......
...
три месеца по-рано
...
..
и сега...
взех си серията, за да си я имам и тук - в моята кутийка за съкровища :)
а тази е последната, най-прясна, днешен чуден свят :))
нетърпелива съм за историята по-нататък :)
......
..и ето продължението, ще допълвам тук с всяка нова приказка :)))))
.......
...
дойде Зима
вторник, 15 ноември 2011 г.
I've Been Everywhere
обещах на Цецо да я изпътуваме някой ден тази песен :) няма да е скоро, но съм сигурна - ще се случи внезапно и неочаквано с каравана по безкрайните прашни далечни пътища :))))
Морето е навсякъде :)
" 30 юли 1980 г. Рожденият ден на Яна. Заради нейния рожден ден решихме да спрем в Дарвин, а и заради надеждата да получим няколко писма.
Яна се вълнува от един месец. Иска да е обезателно на суша, с гости, торта и подаръци. Още от Порт Морсби ни беше ясно, че за 8 дни не можем да се доберем до Дарвин. Това са 1200 мили плюс преспивания на котва, но как да й каже човек, като всеки ден пита. Аз се опитах да я подготвя няколко дни по-рано. Тя се примири само след като й обещахме, че в Порт Дарвин ще направим голям рожден ден, с много гости.
А снощи, миличката, как разпитваше ще намери ли подаръче рано сутринта до главата си, като се събуди. Колко деца ще има на рождения й ден догодина в България? Може ли 100? Сега ще има ли деца в Дарвин? (На рождения й ден 1981 година в София събрахме 105 души.)
Още по тъмно завих подаръчето в шарена хартия с панделка (всичко съм купила в Порт Морсби) и й го оставих до главата с една английска книжка и картичка с пожелания от мама и татко. Ококори се радостна и се държа тържествено. Опекох питка вместо торта и на нея забодохме 7 свещи, облякох я с дълга рокля, аз сложих парео. Наляхме си по една чаша вино и изнесохме питката със свещите навън, да ги духне. Извадихме и котето. Скрила съм си разни съкровища за случая - ядки, шоколади, сладки. Седим на палубата, наоколо е прекрасно, топло, добро море, със светлосини вълни и малки бели зайчета. Небето, и то е усмихнато и ласкаво. Яна като че усети, че не всеки може да има рожден ден на море. Не е така шумно и тържествено, но пък е необикновено. Не можем да й поднесем кой знае какви развлечения, но сме й подарили този свят и ни е добре и на тримата."......
Джу
"С Яна около света"
Яна се вълнува от един месец. Иска да е обезателно на суша, с гости, торта и подаръци. Още от Порт Морсби ни беше ясно, че за 8 дни не можем да се доберем до Дарвин. Това са 1200 мили плюс преспивания на котва, но как да й каже човек, като всеки ден пита. Аз се опитах да я подготвя няколко дни по-рано. Тя се примири само след като й обещахме, че в Порт Дарвин ще направим голям рожден ден, с много гости.
А снощи, миличката, как разпитваше ще намери ли подаръче рано сутринта до главата си, като се събуди. Колко деца ще има на рождения й ден догодина в България? Може ли 100? Сега ще има ли деца в Дарвин? (На рождения й ден 1981 година в София събрахме 105 души.)
Още по тъмно завих подаръчето в шарена хартия с панделка (всичко съм купила в Порт Морсби) и й го оставих до главата с една английска книжка и картичка с пожелания от мама и татко. Ококори се радостна и се държа тържествено. Опекох питка вместо торта и на нея забодохме 7 свещи, облякох я с дълга рокля, аз сложих парео. Наляхме си по една чаша вино и изнесохме питката със свещите навън, да ги духне. Извадихме и котето. Скрила съм си разни съкровища за случая - ядки, шоколади, сладки. Седим на палубата, наоколо е прекрасно, топло, добро море, със светлосини вълни и малки бели зайчета. Небето, и то е усмихнато и ласкаво. Яна като че усети, че не всеки може да има рожден ден на море. Не е така шумно и тържествено, но пък е необикновено. Не можем да й поднесем кой знае какви развлечения, но сме й подарили този свят и ни е добре и на тримата."......
Джу
"С Яна около света"
понеделник, 14 ноември 2011 г.
Деветият ми прозорец
изгря и засвети на стената над синеморските пръчки и летните бебешки шапки :)
и снимка на фона на радостна беба и най-големия възможен хаос вкъщи :)
и снимка на фона на радостна беба и най-големия възможен хаос вкъщи :)
събота, 12 ноември 2011 г.
четвъртък, 10 ноември 2011 г.
сряда, 9 ноември 2011 г.
Красотата на мъглата
потвърждава теорията ми за това, че няма лошо време. има слепи хора.
***
това, и още умопомрачения от старата тетрадка реших да съхраня тук, да ми вспомнят понякога за дните си:
***
каза ми:
"щастлива съм, защото съм обичана!"
...и продължи да си свирка
***
в папка "Под възглавницата" - файл със сбъднати сънища
***
поетично се протегнах
***
думите
запомняме ги за много по-дълго,
отколкото някой си е представял,
че ще ги
мисли
***
единствено мрачното време навън разваля лошото ми настроение днес
***
имам сълзи в ушите
***
главата ми - празна -
като кутия изядени
шоколадови амфори
***
гледам го как рисува
портрет
на извънземна лъжица
точно такива си ги представях
***
усещам собственият си мирис на лято
***
въздухът
е гъст от миризми на рози и липи - налага се да копаем тунели един към друг, за да се придвижваме в тази лепкавост...
***
жабичка
може би единствената в парка
някой я е открил,
за да я
убие
***
знаеш ли какво трябва да направиш, когато ти подарят букет от глухарчета?
....да го издухаш, за да отлети....
само така можеш да го съхраниш
***
вървя си из парка и снимам червени и жълти дървета-слънца, а хората около мен препускат, закъснели за работа
***
защо пишат?
защо свирят?
защо правят снимки?
защо рисуват?
защо?
...за да се вложат някъде, да създадат нещо своеси, без претенции да е велико или полезно като път или чешма...
и...за да не ядат през цялото време, докато са будни
***
с)неЖност
нагоре вали и затрупва небето
сняг от тополови пухчета
***
в живота ти се случва не това, което си заслужил, а това, което ти отива
***
мислиш ли, че съвпаденията са създадени, за да ни подсказват Неща?
***
в парка тихо снежи
слушам Exciter
бавно вървя
и не ми се пристига на работа
***
и
дъжд от узрели
чушки-сърца
капе.....
***
кестени на прага. посрещат гостите с молба за преброяване. случи се Дремс. деветдесет и седем кестена - каза - има в торбата. доста време брои. зарадва се Ясен.
после пихме джинц. и изгледахме птиците от сребърна, завити в юрган....
хубаво е с приятелите....
***
в морето на един отворен прозорец намирам дърво. заспивам в къща на клоните. лека нощ.
***
и
а
з
т
е
о
б
и
ч
а
м
***
това, и още умопомрачения от старата тетрадка реших да съхраня тук, да ми вспомнят понякога за дните си:
***
каза ми:
"щастлива съм, защото съм обичана!"
...и продължи да си свирка
***
в папка "Под възглавницата" - файл със сбъднати сънища
***
поетично се протегнах
***
думите
запомняме ги за много по-дълго,
отколкото някой си е представял,
че ще ги
мисли
***
единствено мрачното време навън разваля лошото ми настроение днес
***
имам сълзи в ушите
***
главата ми - празна -
като кутия изядени
шоколадови амфори
***
гледам го как рисува
портрет
на извънземна лъжица
точно такива си ги представях
***
усещам собственият си мирис на лято
***
въздухът
е гъст от миризми на рози и липи - налага се да копаем тунели един към друг, за да се придвижваме в тази лепкавост...
***
жабичка
може би единствената в парка
някой я е открил,
за да я
убие
***
знаеш ли какво трябва да направиш, когато ти подарят букет от глухарчета?
....да го издухаш, за да отлети....
само така можеш да го съхраниш
***
вървя си из парка и снимам червени и жълти дървета-слънца, а хората около мен препускат, закъснели за работа
***
защо пишат?
защо свирят?
защо правят снимки?
защо рисуват?
защо?
...за да се вложат някъде, да създадат нещо своеси, без претенции да е велико или полезно като път или чешма...
и...за да не ядат през цялото време, докато са будни
***
с)неЖност
нагоре вали и затрупва небето
сняг от тополови пухчета
***
в живота ти се случва не това, което си заслужил, а това, което ти отива
***
мислиш ли, че съвпаденията са създадени, за да ни подсказват Неща?
***
в парка тихо снежи
слушам Exciter
бавно вървя
и не ми се пристига на работа
***
и
дъжд от узрели
чушки-сърца
капе.....
***
кестени на прага. посрещат гостите с молба за преброяване. случи се Дремс. деветдесет и седем кестена - каза - има в торбата. доста време брои. зарадва се Ясен.
после пихме джинц. и изгледахме птиците от сребърна, завити в юрган....
хубаво е с приятелите....
***
в морето на един отворен прозорец намирам дърво. заспивам в къща на клоните. лека нощ.
***
и
а
з
т
е
о
б
и
ч
а
м
понеделник, 31 октомври 2011 г.
...
мирис на жълти листа, на мокра земя, на суха трева, на мъгла, на пушек от комин, на зреещо младо вино, на далечен сняг ...докато проветрявам стаята нощем.
незнам как се живее цял живот без това.
незнам как се живее цял живот без това.
неделя, 30 октомври 2011 г.
неделя, 23 октомври 2011 г.
неделя, 16 октомври 2011 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)