по принцип мразя сватбени портрети. и сватби ненавиждам. но имам си една любима. единствена. на Тони Енева - приятелката ми от детските години. с пикник из тревите на едно Родопско село. новоЛуние. и маргарити.
откраднах си днес тази снимка от нейния албум. дано не ми се скара :)
4 коментара:
самодивска снимка :)
красиво е, различно от всичкия кич, с който свързвам този ритуал :)
колко е прекрасна!
пак успя да ме изненадаш - пъхам си носа тук, както обикновено, да изшпионирам и.. прАс! носа в огледалото. )
беше 22 юли 1999та, четвъртък, св. мария магдалена и луната расте.
забележителен ден! толкова, че дори г-н Г. Господинов, който не беше сред поканените или дори известените за събитието, е прихванал с фината си поетична чувствителност смущенията в силата и е написал следното стихотворение:
Точно днес го разбрах
и се стреснах че никога вече
няма да има 22 юли четвъртък
1999
нищо особено нямаше в него
спокоен следобеден слънчев
и точно това е причина за страх
че никога вече никога вече
няма да има 22 юли четвъртък
хилядадеветстотиндеведесетидевета
един ден
в който нищо
не се е случило
г г
______________________________
пп: обаче се случи. )
а.
Публикуване на коментар