вторник, 20 юли 2010 г.

Да поживея

година край бреговете на океана.
да направя още една пътека към нов дом в живота си.
да родя бебето, което нося. тук.
така реших.

ОСТАВАМЕ

:)

14 коментара:

Анонимен каза...

(:

от косе.

rossichka каза...

Цялата изтръпнах! Прочетох два пъти, за да разбера, че не греша. Може би, защото не се познаваме истински, новината ми дойде неочаквано. Изненадваща, но хубава, живителна, пълна с толкова възможности за Нов Живот. Браво за смелостта, Ясмина!! На добър час на новото място!! (Мъчно ми е само, че няма да се видим през септември в София... :-)) )

Ясмина каза...

Косе, така се радвам да те видя! ..и очаквам, че ти също си имаш вече нова пътека, да ми разкажеш непременно някой ден, след като се наскиташ лятно :)))))

Роси - страх ме е. много ме е страх все още. но знам, че ще е приключение за всички нас, което не е за изпускане :))) прегръдки за двама ви с бай Илия от мен :)))

rossichka каза...

И от нас! Ех!...хх

angie каза...

Жууууууууууу!:-))
и като не знам сега кво друго да кажа, ще споделя.. знам само, че този постинг успя да ми сътвори шоу, което съдържа танци, песни, еленови подскоци, вадене на котки от Шапки и ръкави.. и замерване на плеърите с обувки - щото няма време да се гасят по традиционния начин..:)))) хъм.. и, ако всичко това трябва да означава, че съм луда и вързана на фльонга - ами, вероятно е точно това. щастливо-луда! както наскоро ми напомниха, любовта е сляпа, глуха и определено не с всичкия си.. щото иначе каква любов би могла да бъде, по дяволите?!? обаче смятам, че любовта може да има и индивидуални особености. например, настоящата, определено не ти е сляпа - даже си е с перфектно зрение.. също така, определено си е с всичкия: възможна, без излишни двусмислия, а и прилично споделена! оставаме! яздя детски колички. слагам си биберона сама, когато излизам на разходка. и знам, че не може да бъде по друг начин. каква абсолютна каша!
и колко ме кефи... :)))
и не ме щади, ок!:)

Ясмина каза...

ооох, Жууу, ако знаеш как ме сгряват точно в този момент всичките ваши думиииииии :))))) и как съм щастлива, че се радвате, заедно с мен, голяма психологическа подкрепа усещам така, имах нужда, имах голяма нужда, Благодаря!!! :)))) а го мислих мислих мислих до пръсване, всеки ден ставах с две различни решения хах :))))))
да вмъкна само малка сводка: в третия месец съм, бебока още се мъти в зародиш и спи зимен сън :)
и обещавам снимки на коремче скоруууууууу :)))))))

...а Любовта е най-голямата бъркотия на света :))))))

angie каза...

Нея я оставям за сега:))

обеща! в очакване съм!:))
не, че вярвам как "януарско-февруарския" период ще се окаже личният ми край на света, но човек никога не може да бъде сигурен. особено с пророческите ми догатки?? ами, ако.. все пак е - риба? ако все пак? ако все пак се окаже, че ми е личният края на света? ако все пак това му е датата?
понякога се чудя кое е по-лично преживяване: раждането или зодията? като се има предвид, че и двете не оставят много съзнателни спомени..:))))
обичам те. ако кажа, че не знам колко съм щастлива, ще излъжа. също и колко е ужасно. знам, разбира се. дори да е само заради това, че за първата усмивка едва ли ще успея да стигна до "водата" и по слънчево време, но пък възнамерявам следващата зима да я прекарам предимно по бреговата ивица, и това, което със сигурност знам в момента: утре сутринта, когато се събудя, има на кого да се ухиля незабавно..

:)))

Drems каза...

Ще липсваш... :( Ще те чакаме! :) Не, ще ВИ чакаме :))) прегръдки :)

Рос каза...

Яс, взе го все пак това решение :) То това му е най-важното на решението - да го вземеш, после можеш да си го понесеш под мишница или пък да го хвършиш в океана. Аз няма да напиша, че не те познавам, защото не е точно така. Можеш да поопознаеш човек, дори без да си го виждал, но пък много добре си го усетил с думите и снимките му. И ти се възхищавам, че умееш да приемаш предизвикателства! И безумно се радвам на новината за бобока. Знаеш и аз съм на такава вълна и това много ме умилява. Поздрави, прегръдки, целувки, буркан с лютеница... или каквото си поискаш!

Ясмина каза...

наистина като го взех решението, страшно ми олекна :))))) и с нетърпение чакам телеграма и за твоето бебе, Рос, после дундур заедно другото лято из Борисовата :)))) лютеница? ммммммммм :)))))))))))

Грух, и аз те обичаааааааам!!!!! :)))))))))))))

bay Ilia каза...

нищо не разбирам... но пък това си е обичайното ми състояние.
само чувствам, че излъчваш специфичната вълна "МиТоваЕПоложениетоИМиХаресва"... да-да-да, всичките тези американски снимки, да... ех... добре де:
слушай сърцето си
стой си където си
както си с татко си
пак носи кактуси :)))))))))))
щастиещастиещастиещастие за вас

Ясмина каза...

ама аз съм тук замалко, само до другото лято. Суинеморец не си го давам за нищо на света :)

Петя Х. каза...

Ясминкеееееее! Слънчево момиче! Толкова се радвам на теб и приключенията ти. Мила си ми, да знаеш. Ей ти вълшебство да те топли. Като прочетох новините ти, си викам: гледай как минава времето, случват ни се различни неща, живеем си заедно тук и всеки на своето си място... някакво такова. :) Хайде.

Ясмина каза...

нали - където и да сме в пространството, пак сме си Тук, Вътре, в нашата си обща хралупка си се мушморочим уютно :))