вторник, 20 юли 2010 г.

Да поживея

година край бреговете на океана.
да направя още една пътека към нов дом в живота си.
да родя бебето, което нося. тук.
така реших.

ОСТАВАМЕ

:)

12 коментара:

Анонимен каза...

(:

от косе.

rossichka каза...

Цялата изтръпнах! Прочетох два пъти, за да разбера, че не греша. Може би, защото не се познаваме истински, новината ми дойде неочаквано. Изненадваща, но хубава, живителна, пълна с толкова възможности за Нов Живот. Браво за смелостта, Ясмина!! На добър час на новото място!! (Мъчно ми е само, че няма да се видим през септември в София... :-)) )

Ясмина каза...

Косе, така се радвам да те видя! ..и очаквам, че ти също си имаш вече нова пътека, да ми разкажеш непременно някой ден, след като се наскиташ лятно :)))))

Роси - страх ме е. много ме е страх все още. но знам, че ще е приключение за всички нас, което не е за изпускане :))) прегръдки за двама ви с бай Илия от мен :)))

rossichka каза...

И от нас! Ех!...хх

Ясмина каза...

ооох, Жууу, ако знаеш как ме сгряват точно в този момент всичките ваши думиииииии :))))) и как съм щастлива, че се радвате, заедно с мен, голяма психологическа подкрепа усещам така, имах нужда, имах голяма нужда, Благодаря!!! :)))) а го мислих мислих мислих до пръсване, всеки ден ставах с две различни решения хах :))))))
да вмъкна само малка сводка: в третия месец съм, бебока още се мъти в зародиш и спи зимен сън :)
и обещавам снимки на коремче скоруууууууу :)))))))

...а Любовта е най-голямата бъркотия на света :))))))

Drems каза...

Ще липсваш... :( Ще те чакаме! :) Не, ще ВИ чакаме :))) прегръдки :)

Рос каза...

Яс, взе го все пак това решение :) То това му е най-важното на решението - да го вземеш, после можеш да си го понесеш под мишница или пък да го хвършиш в океана. Аз няма да напиша, че не те познавам, защото не е точно така. Можеш да поопознаеш човек, дори без да си го виждал, но пък много добре си го усетил с думите и снимките му. И ти се възхищавам, че умееш да приемаш предизвикателства! И безумно се радвам на новината за бобока. Знаеш и аз съм на такава вълна и това много ме умилява. Поздрави, прегръдки, целувки, буркан с лютеница... или каквото си поискаш!

Ясмина каза...

наистина като го взех решението, страшно ми олекна :))))) и с нетърпение чакам телеграма и за твоето бебе, Рос, после дундур заедно другото лято из Борисовата :)))) лютеница? ммммммммм :)))))))))))

Грух, и аз те обичаааааааам!!!!! :)))))))))))))

bay Ilia каза...

нищо не разбирам... но пък това си е обичайното ми състояние.
само чувствам, че излъчваш специфичната вълна "МиТоваЕПоложениетоИМиХаресва"... да-да-да, всичките тези американски снимки, да... ех... добре де:
слушай сърцето си
стой си където си
както си с татко си
пак носи кактуси :)))))))))))
щастиещастиещастиещастие за вас

Ясмина каза...

ама аз съм тук замалко, само до другото лято. Суинеморец не си го давам за нищо на света :)

Петя Х. каза...

Ясминкеееееее! Слънчево момиче! Толкова се радвам на теб и приключенията ти. Мила си ми, да знаеш. Ей ти вълшебство да те топли. Като прочетох новините ти, си викам: гледай как минава времето, случват ни се различни неща, живеем си заедно тук и всеки на своето си място... някакво такова. :) Хайде.

Ясмина каза...

нали - където и да сме в пространството, пак сме си Тук, Вътре, в нашата си обща хралупка си се мушморочим уютно :))