петък, 2 октомври 2009 г.

Помня

времето, когато изяждах всичките маслени рози от тортата, още преди да е разрязана. не защото са вкусни, а защото са рози.


помня сутрин "дела и документи" по радиото в седем без петнайсет и купата, надробено с хляб кисело мляко, която предъвквах едвам.




помня пожара, който запалихме с брат ми в килията на съседите под нас.


неизядените филии, които лепях с намазаното надолу под спалнята, също.

още - огромната гъсеница, паднала върху главата ми, докато вирех крака на дъсчената люлка, мирисът на малките жълти пролетни круши, полето от висока люцерна, в което се скривах цяла, легенът със слънчева вода на село... и суровите яйца, които баба ме караше да изсмуквам с голямо мое отвращение. сочеше ми луната и ми буташе в устата "още един залък" от яденето, което непрекъснато повръщах...

и принцеса с дълга рокля и остригана до дъно коса помня, че бях веднъж :)

също - бръмбарите на един къмпинг, шоколадовият крем на леля Снежа, големите казани с лютеница, които варяха пред блока и зазката на смешния съсед, неочаквано забита в бетонения стълб отсреща. скитането по прашните летни улици с бандата ни от балканчета, тъжните вопли от страх по ски-пистите, републиканските състезания по шейни и спането из тъмни хижи, без да се събличам, даже с шапка и ръкавици. и една снежинка помня оттогава - първата истинска снежинка, която видях, кацнала в ръкавицата ми - най-съвършената форма, заключена в нещо толкова мъничко и с такава огромна уязвимост.

помня....сълзите на баща ми, когато си мислех, че ще умра, защото мама без да иска ме беше заляла с вряща вода...

хех, раз-помних се изведнъж, май мога да "помня" така с часове...

то..така де - нека е част от щафетата покрай първи юни, която ми тупна Петя преди доста време :)

и.. освен да ви призова всички четящи тук, да си спомните и вие по нещо, че да си спретнем един истински деЦки купон, нищо друго не ми застава за край :)

7 коментара:

Stanimir каза...

:)

Марк каза...

Много хубав текст.

Ясмина каза...

благодаря, Марк, и аз, като теб, се радвам на коментара ти :)

Ясмина каза...

Стамбенце, честито Блокче за нови рисунки :))) надявам се да го пълниш редовно :)

Einsherz каза...

Аз от Марс ... Туй много сложно за мен

Рос каза...

Реших, че имаш рожден ден.. че нали почти винаги човек го налазват такива спомени в този ден, а и така ми прозвуча текстът. После се сетих, че не знам кога е рожденият ти ден и затова реших да ти го честитя днес. Ей така просто...

Ясмина каза...

хахахах, така най-много обичам :))) благодаря, Рос! винаги съм казвала, че не е толкова важно кога празнуваме, даже подаръците много обичам да ги раздавам пред- или след-рожденденски, пред- или след-коледни и така :) трябва да има свобода, за да стане най-хубав празника :)