един Град на Джуджета, когото всеки ден по мъничко дострояваше онази странна жена със синята кърпа върху пясъка на Велекиния плаж в Синеморец. нямаше много хора тогава, джуджетата живееха в своя свят необезпокоявани от никого. само аз всяка сутрин надничах да видя какво ново си имат като стълба или люлка или даже цяла трапеза с най-подбрани ястия в пъстроцветни мидени черупки.
един ден измислих игра - направих роза от клечка и сухо листо. боднах я в центъра на градчето. после седнах наблизо и зачаках. не след дълго тя дойде - идваше само по изгрев и по залез, когато светлината е най-хубава, носеше и фотоапарат. дълго се взираше с обектива в издължените сенки на клечките, после захващаше да майстори нещо ново. наблюдаваше с часове така, сякаш си представяше целия живот, който кипи в градчето й.
розата... за момент се зачудих дали ще я забележи. но нямаше как да не - сигурна бях, че познава и най-малката шумчица, клечица, водорасло,мидичка... които е сложила сама. когато на следната утрин почти тичешком се озовах пред градчето, смайването ми беше голямо. около моето цвете беше израснала в кръг цяла композиция от морски неща, като рамка. като къща в къщата. като отделен някакъв друг живот в цялото.обградила го беше с любов, създала му беше уют...
зарадвах се много. и продължих играта - вечер след залеза слагах по нещо мъничко, сутрин с трепет очаквах новата история, която ще прочета върху пясъка около него. много дни минаха така, без да говорим, строяхме двете, без да знае коя съм. не исках да развалям магията.
подарих й накрая любимия си динозавър, изваян от морето върху шарен пън, който всеки ден забождах до себе си на двата му крака, да му се радвам на ухилената муцуна...
внимателно го поставих вътре, да пази града от вятъра, и си заминах...
повече не я видях.
розата
усмивката на динозавъра
чудни красоти изхвърляше реката тогава, никой не ги разчистваше.
тъгувам за онова приказно време, когато нямаше никакви хора там, само пътници с колелета
...и влюбени край морето.
..................
един ден измислих игра - направих роза от клечка и сухо листо. боднах я в центъра на градчето. после седнах наблизо и зачаках. не след дълго тя дойде - идваше само по изгрев и по залез, когато светлината е най-хубава, носеше и фотоапарат. дълго се взираше с обектива в издължените сенки на клечките, после захващаше да майстори нещо ново. наблюдаваше с часове така, сякаш си представяше целия живот, който кипи в градчето й.
розата... за момент се зачудих дали ще я забележи. но нямаше как да не - сигурна бях, че познава и най-малката шумчица, клечица, водорасло,мидичка... които е сложила сама. когато на следната утрин почти тичешком се озовах пред градчето, смайването ми беше голямо. около моето цвете беше израснала в кръг цяла композиция от морски неща, като рамка. като къща в къщата. като отделен някакъв друг живот в цялото.обградила го беше с любов, създала му беше уют...
зарадвах се много. и продължих играта - вечер след залеза слагах по нещо мъничко, сутрин с трепет очаквах новата история, която ще прочета върху пясъка около него. много дни минаха така, без да говорим, строяхме двете, без да знае коя съм. не исках да развалям магията.
подарих й накрая любимия си динозавър, изваян от морето върху шарен пън, който всеки ден забождах до себе си на двата му крака, да му се радвам на ухилената муцуна...
внимателно го поставих вътре, да пази града от вятъра, и си заминах...
повече не я видях.
розата
усмивката на динозавъра
чудни красоти изхвърляше реката тогава, никой не ги разчистваше.
тъгувам за онова приказно време, когато нямаше никакви хора там, само пътници с колелета
...и влюбени край морето.
..................
2 коментара:
Как ме стопли, ако знаеш.. Ама така - истински, и отвътре, и отвън. Не като печката духалка до мен, която като спре-изстивам. Ще си погледам дълго снимката с шарените мидички. Ех, ти, вълшебнице...
Рос,.... :))))))
Анджи, ще се .. ;)
Публикуване на коментар