вдъхваме с Дремс ранните аромати на току-що разбудена земя и трева, а съвсем наблизо до нас бучат изнервени ауспусите на цялата София...
на пейка в училището на Ясен я чакам всяка сутрин. тя слиза до Плиска от претъпкан младостки автобус и тръгваме заедно през гората към офиса й.
надолу - към Орлов мост - вървим през шубраци по тесни пътеки, на езерото с лилиите заглеждаме жаби, запомняме имената на всичките радостни кучета, пием кафе на слънчева пейка край големия каменен леген, когото съвсем наскоро напълниха с чисто нова вода.
с празни от друго глави просто вървим и попиваме утрото.
а то е различно красиво всеки ден.
слънце, облаци, дъжд, първи сняг - все са
сини морета за преплуване до
сивото на ежедневието,
което може би предстои за пореден път.
а може би - не?
................
ламБите на Ники Табаков утре очакват закриване.
по-хубаво от откриването, защото и ние ще сме там :)))
2 коментара:
С чаша кафе в дясната му ръка, с влажен халат, защото излиза от банята, обгърнал ме с дясната, а аз съм се сгушила някъде около ключицата му... и гледаме заедно мъглата навън. Така дори и да не ми се беше разпалил вътрешният огън за предстоящия ден, можех да си стоя дълго.
много хубаво мирише и по този начин огънят :)
ти даде добра идея. би ми било интересно всеки да си напише как се вдъхновява за новия ден, дано повече хора отворят коментарите тук и да драснат по нещо от техния си свят :)
Публикуване на коментар