вторник, 15 септември 2009 г.

Ако е черно

Слънцето,
жълти ще са
сенките
по тротоара на
мрака

и тъмните човеци
в слънчеви ще се
превърнат


днешният залез.
без да искам го фраснах с фотошопа накриво, и ме замисли какви ли биха били цветовете, ако.
сещам се само, че дрехите в гардероба ми щяха да бъдат предимно светлинни.





та залеза исках да спомена. и понеже всички напоследък пишат за есен и край на лятото, да си кажа и аз:
почна се, другари!
започнаха най-красивите залези на фона на облаци и аз, като един изкусен техен експериментатор, слагам начало на наблюдението. снимките ми не стават много добри - имам нужда от статива, който още не съм си купила, но пък ще дебна внезапните им спектакли всяка вечер :)


..а те се разсвирват репетиционно дори зад гърба ми:


заедно с женския хор на червените сладки сушени чушки :)

4 коментара:

angie каза...

колкото повече - толкова повече - залези:-)))
обожавам ги в сладкогорчив сос, в съборена винена чаша, обагрила есента в кърваво, в тъмно петно върху ревера на бял силует..
ама съм приказлива тази вечер! исках да кажа - браво, на идеята, на вдъхновението, на...
усмивка:)

Ясмина каза...

Викт, то е всяка вечер изоставяне на всичко друго и втренчване в онзи ръб, докато не изгасне. даже и гостите каня "на залез", не на вечеря :)

хубава вечер и на теб :)

Марк каза...

Стихът е много хубав.

Ясмина каза...

Благодаря ти, Марк :)