тя живее в нашия двор в Кюстендил. малката й къщичка - до нашата къща. полива цветята сутрин, а вечер ни чака да се приберем, нарамила на гръб всичките новини от деня. обича помалко ракийка да пийва, понякога и наобяд още излиза с танцова стъпка да изпрати някой случайно наминал посетител.
нагости я поканихме днес. а тя се облякла официално и иде... от едната врата - в другата влиза. но е различно, щом има покана за гости, не е същото, като съседското неглиже:))) докато се усмихвам на кафявото й велурено сако "от змийска кожа", Цецо дистанционно обобщава: "ми да... за самотните, и излизането на балкона, е бал" ...
4 коментара:
това ти ли го написал, ясминке? много е добро!
то това нашта баба да, ам се чудех мислех си, че не е нищо особено и твърде лаконично написаното. не го бях поглеждала като нещо литературно, благодаря за коментара, Пет. замисли ме.
Хехе, харесва ми тази идея - да има празничност и в малките неща :) Като ти идвам на гости следващия път и аз ще се издокарам ;)))
нямам търпение да видя това :)))))
Публикуване на коментар