Еееееееееххххх.....

Наказанието ти е

да стоиш в ъгъла! - изкрещях, повлияна от някаква книга за възпитание на деца.

- Добре. - отговори Ясен - ще си взема нещо и ще си играя с него.

- Забранявам да си играеш! - продължих в истерия аз - Играчки не се позволяват. Ще стоиш сам. В ъгъла. Десет минути.

- Тогава ще си пея - каза той.

...не го наказах. обичам такова мислене :)

Остров Santa Cruz

и първото ми качване на каяк :)

.........................

тръгваме по тъмно, за да стигнем навреме за корабчето, което отплава от Санта Барбара в осем сутринта. слушаме Флойд по пътя. още незнам, че тази музика ще пасне изцяло на мястото, към което сме се насочили.

пътят с корабчето е истинско приключение сред огромните вълни. седнали сме в най-откритото място, за да виждаме по-добре. голяма грешка. въпреки това е забавно да балансирам, стоейки, хваната здраво за метална греда, а целият свят под мен да се люшка :) смелчаците, които останаха на откритите пейки, се оказаха освен под небето, и под вълните :)

времето обещава буря. пък ние сме тръгнали да караме канута...хмм

задминаваме пеликани

за тези мързели - морските лъвове - няма лошо време

слизаме на острова с надежда за слънце и спокойно време

подредени в линия, разтоварваме целия багаж като щафета

малка разходка, докато пристигне следващата група. братовчед ми Цецо и жена му - Малис - бързат напред.

много е сухо наоколо, не случайно са забранили паленето на огън в целия остров.

косата на Малис има цвета на тревите :)


на този камък се снимаме всички. Цецо и Малис са в моя фотоапарат :)

Съквартирантката ми по палатка - Поли от Русе - много прилича на бившата ми съквартирантка Ради от Русе. тя на свой ред споделя, че аз й приличам на нейната приятелка Ради от Кюстендил :) изобщо, неслучайните съвпадения този ден са много :))



кратък обяд, преди голямата обиколка из острова, която сме замислили. освен китарата на Владо, имаме гайда и кавал. гайдата не успявам да чуя обаче. Жоро свири на нея рано другата сутрин, когато аз вече карам кану :)

силен вятър брули отвсякъде, но нали сме тук, за да не стоим на едно място. потегляме в колона

представям си тези хълмове зелени, през май...

Santa Cruz е най-големият от островите Channel Islands. следващият остров се вижда като мираж в синия лазур
няма начин да не заснема и някоя сянка :)

гледките са вълшебни

Марянка пак е мигнала :) носиха така детето през целия преход. герои :)

яхти на котва в далечината

пътеките на острова са бели, кафяви и черни. в силно изразени цветове.

дърветата са малко, но пък са образували красиви горички.

най-красивият залив, който видях

залез в маслиновата гора


тук един тюлен изскача от водата в опит да хване птица, а ние сядаме за почивка преди връщането


дълъг е обратният път. напечени от слънцето, обрулени от вятъра. вървим с надежда утрешният ден да е различен...

сутринта се будим в друго време и друг свят! слънце и тих ветрец ни чакат усмихнати да се метнем в канутата :) в седем часа първата група вече сме на крак. тук третата група стяга жилетки и каски в готовност.

Влади иска пак ;)

заснемам първото влизане на Поли в кану. за Жоро не знам

ето ги вече в открито море. трябва да се придържат близо до брега.

заливът с канутата отвисоко

чудни неща за разглеждане има. и надводни пещери - за минаване през тях. и входа към ада открихме, плътен грохот отекваше в него. не посмяхме да влезем, само надникнахме :)

Цецо и Малис пак.


две канута излизат от пещера


прозрачната приказка - вода

Влади все изостава. прави чудни пейзажни кадри


водораслости

Малис


вертолет прелита над главите. махат ни с ръце. кацат наблизо.


голяма колона от хора и раници на прибиране. правим пак щафета с багажа.



в краката легнала най-сладката умора. главата пълна с хубави мисли. душата лети :) До нови срещи!

историята на голям екран и slideshow

Ваканцията

разпусна коси и тук :)


...и заподскачаха радостни дупета :)




Явор успешно завърши детска градина :) със златен медал и грамота. наесен ще бъде първокласник, в същото училище, със същите деца.
учителката им се усмихва така около тридесет пъти във всеки край на учебна година. при това - доста естествено. "те - американците - са тренирани да се усмихват" - заключва Любо, когато споделям впечатленията си.



Училищата ме изненадват тук, обаче. приличат на бункери. класните стаи нямат прозорци, само врати.




за компенсация на това, вътре е много весело и шарено



учителките също ми правят впечатление с удобното си облекло. ходят по джапанки. често и с анцунг.
...........................................
................................




мислители Ясен и Явор. нагости сме на укята. преведено от врачански укя означава вуйчо. но всички наши приятели укЯта го наричат тук. нищо, че е само мой и на братишка всъщност вуйчА :)




много цветя и билки в предния двор на къщата му




и доматките на Малис - в задния :)




още небета край кея на Хънтингтън Бийч, където всеки ден караме колелета




скоро ще имаме соушъл секюрити номера.


"- мамо, за какво са ни тези номера?" - пита Ясен
"- за да имаме право единият да работи, а другият да учи безплатно, ако поискаме" - отговарям - "аз си избирам да уча дизайн на шапки" - смигвам му - "а ти каква работа си избираш?"
"- аз ще продавам сладолед!" - крещи възторжено Ясен.

после се замечтаваме - всеки с идеята си :))))