...

чета за втори път биографията на Лив Улман. първият беше толкова отдавна, че с радост установявам - нищо непомня. седя на балкона с чадър над главата си и попивам, а рехавият звук от падащи дъждовни капки е естествен музикален фон на прочетеното:

"Ранна утрин. Разхождаме се покрай реката. Уханието на пролет докосва плътта ни. Ровим се по прашните рафтове на малки магазинчета, които са отворени денонощно. Купуваме си неща за спомен една на друга. Драсваме картички с поздрави, които имат значение само за момента. Държим се за ръце, леко ни е на душите след дългата нощ, прекарана заедно, и се усмихваме на минувачите. По това време на деня всички отговарят на поздравите ни.

След това обратно в хотела. Набързо един душ. Натъпкваме багажа си в куфарите. Хвърляме се на леглото със смях, защото е чудесно да сме две сестри заедно в този свят...."

чета това и се сещам за моята Дада - моята Близначка.
единствената разлика е, че с нея не сме сестри...