петък, 17 април 2009 г.

Мартин

срещнах го на Цветница. беше се запътил безпосочно къмнякъде. приятел на Цецо от ученическите години и онези славни отминали времена на палатки, Лед Зеп и Синьото кафе.
седнахме в парка на баба Яга, да си побъбрим над патрончета джин.
ако трябва да определя професията на този човек, иначе завършил българска филология, бих я нарекла уличен музикант. с нея си изкарва хляба, където и да замръкне. последно го бяхме срещнали в Созопол, с множество тарамбукита наоколо му, на едното свири, другите продава.

"Човек - казва - може ако иска, да преживее без никакъв разход. неопределено време."

и го доказа:

живял половин година в Гранада, Испания.
в пещера.
дал си апартамента в Младост под наем и заминал.
"пещерите - пояснява - се намират в най-хубавото място на града. множество хора живеят из тях, никой не ги закача и тормози, законът не забранява." само било трудно да откриеш празна такава, защото всички били непрекъснато заети.
питам го как е сигурен, че когато се върне "вкъщи", след като е бил навън, няма да намери друг заселник на мястото си. а той се хвали: " оо, имах си желязна врата, която се заключва. намерих я на улицата. както и всичките мебели, с които се обзаведох. даже варосах тавана. чудна къща стана...прохладна в горещините, уютна.."

"храната - казва - също можеш да получиш без пари. Църквата организира всеки ден благотворителен обяд и се чувстваш като в ресторант - вкусна супа, второ, което често е рибен деликатес, и десерт - например - сладолед. биричка обаче ако искаш, се налага да посвириш малко на една от двайсетте площадки, предвидени за уличните музиканти"

знам, на всеки в главата идва сега въпроса за къпането и "онези" работи, които вършим всеки ден :)

пак от Църквата правели списъци - вторник и петък раздавали безплатна баня :) също и комплект чисти дрехи втора употреба. "един румънец всеки път направо изхвърляше старите и обличаше новите" - смее се Марто..

за ходенето на "онова" място поглажда брада: "взимаш лопатка и отиваш в гората. после зариваш. всичко е чисто, не остават никакви миризми."


така изкарал Мартин половината от миналата година. и не, че си няма дом тук, в София. дори парцел има, един ден ще стане богат.
просто си е такъв човек.

"искам - казва - да имам спокойствието да свиря. да нямам притеснения за нищо друго. пещерата ми го позволи, там можеш да свириш денонощно, без да притесняваш никого..."

"чувствах се като малко дете - завършва разказа си Марто - всичко намирах на улицата, с огромно любопитство наблюдавах света, сякаш цивилизация не съществува. човек става друг в такива моменти.
искам да мога да живея така непрекъснато."

това е Свободата - мисля си аз. Свободата не на избор - на мислене. Избор имаме за всичко, стига да си го позволим.

2 коментара:

мислидуми каза...

Никак не ме изненадва тази история. Щастлив човек. Поздрави го, когато се видите пак да си бъбрите. :)

Ясмина каза...

ще... :)