сряда, 1 април 2009 г.

Бяло

в градината в Кюстендил, но вече не зимно.

...лекинко заваля...



"Тихият пролетен дъжд
звънна над моята стряха,
с тихия пролетен дъжд
колко надежди изгряха!

Тихият пролетен дъжд
слуша земята и тръпне,
тихият пролетен дъжд
пролетни приказки шъпне.

В тихия пролетен дъжд
сълзи, възторг и уплаха,
с тихия пролетен дъжд
колко искрици изтляха."

Николай Лилиев

1 коментар:

dada каза...

в тихата пролетна нощ,
политам аз в небе от мечти,
в тихия пролетен ден,
съм пчела, ненаситно сърбираща нектара на подбрано, разтворено цвете... :)))