Колин сякаш чуваше нежният глас на Клое. Трябваше просто да се заслуша, за да прочете писмото. То гласеше:
Мили Колин,
Добре съм, времето е хубаво. Неприятни са единствено снежните къртици. Това са животни, които се движат пълзешком между снежната покривка и земята, имат оранжева козина и нощем реват. Правят големи купчини сняг, в които човек лесно може да пропадне. Слънцето е силно. Скоро ще се върна."
когато преди пет години зачетох "Пяната на дните", с известна радост установих, че липсват последните няколко страници от края й. казвам "радост", защото аз притежавам може би единствената книга, в която Клое никога не умира...
е, вече имам новото издание. днес я дочетох.
тъжно е. но четейки, този луд човек винаги ме кара да се смея.
Борис Виан е от онези безумни автори, след които дълго време после разговарям със себе си по някакъв особено особен начин...
мисля да започна отначало.
....
Клара...като Клое на mrrko
...
4 коментара:
Абсолютно по сходен начин ме кара да се чувствам :-) Сега,няколко години след като не съм чела Виан, все още в определени ситуации ми изниква Майора от разказите му, ужасно странно ми е винаги това... :-)
откакто подарих на Борис "Приказка за прочит от средни хора", немога да си я намеря за мен отново. въпреки, че проверявам непрекъснато и навсякъде. явно се е изчерпала доста бързо и не е имало второ издание. иначе освен Майора, оттам помня един внезапен плъх и една баба, която имаше толкова дълбоко увиснала гуша, че се налагаше да ходи на кокили, за да не се влачи по земята. гушата й де:))) любима книга ми беше, от онези, които обичам да препрочитам напосоки, без ред и изчерпателност - просто отварям някъде, прочитам една страница, и вече съм доволна...
а на теб кои са любимите негови книги?
Сърца за изтръгване, Човекът-Вълк, Пяната на дните...Преди много години си забравих в колата на Момчил "Сърца за изтръгване" и така и не разбрах какво се случи с нея...никога не го попитах. След това я бях взела от библиотеката и при едно събиране в групичка на кея се затри и тя :-) Още не съм я платила на библиотеката...дали ще ме търсят? :-)))Друга любима книга за която не можах да си простя колко безразсъдно затрих е "Съкращения" на Даниил Хармс...Дадох я за прочит и така и не ми я върнаха...мрънн!
четирикраката врана ми е особено любима от "Съкращенията", мда ..:))
иначе за ценните ни книги - аз вече не давам на никого книга, която ми е особено ценна. е, с редки изключения де, но предпочитам да я купя и подаря, отколкото да я дам назаем.
..замислих се коя още книга така горко оплаквам и се сетих за автобиографията на Клаус Кински, мрънн и аз...
Публикуване на коментар