вторник, 3 март 2009 г.

Барселона


бях се зарекла един ден да се завърна отново. и да заживея тук.

десет години минаха оттогава, много други места видях, но Барса си остана мечтата.

Първото вдишване на въздуха, когато слезеш на летището, кара въображението да заработи в посока Любов. Толкова силно мирише на Нея - през лятото чак неможе да се търпи тази странно изострена възбуденост на въздуха. Сега обаче - зимата - усещането е по-деликатно, утрините носят лекия аромат на понички и морски деликатеси някъде из балконите и хилядите малки кръчмици наоколо, който кара не стомасите - съществата ни - да ликуват.

Студено си беше. Дори и при плюс 15 градуса и напичащо слънце, вятърът се промушва изпод палтото и те оставя нащрек, навлечен с дрехи, които не очакваш да носиш, седейки под палма на плажа. Странна гледка наистина - хора с палта и шапки лежат на пясъка край морето и събират слънце, както през юли :)

Черното в Барселона е Истинско черно. Червеното също. Само когато отидеш там, ще можеш да разбереш какво имам предвид.

Пространствата - толкова широки булеварди не съм виждала никъде другаде. Тротоарите - душата си пускаш по тях, като хвърчило. А в малките улички различно - седиш на пейка, попиваш тихата им атмосфера...

Слънцето на Гауди, и мозайките, и всичко.... снимах ги много, влюбена съм в тази негова земноводна пъстрота, нахвърлях ги в безпорядък из целия албум, да внасят усмивка на всеки трети кадър :)

Денем Барселона е хлапачка. Нощем е влюбена жена. Още по-хубава, мислиш, защото вече я познаваш на светло. Тъкмо решаваш, че няма какво повече да видиш след всяка дълга дневна разходка, и светват светлините, и трябва наново всичко видяно да пребродиш. Защото никак не е същото, няма почти нищо общо. Не си отговорих в крайна сметка - денем ли да се разхождаме?.. или нощем?

А живота кипи денонощно. Няма почивка този град. Прилича на наркотик, към който все-повече се пристрастяваш и няма време за сън.

Крадци, наркопласьори обаче - на всеки ъгъл. Пазете се много. За да не ви осивее красивият град. Явно няма спасение от тая измет навсякъде из големите европейски.
Но - край с отрицателната енергия.

Мимозата цъфтеше. Алоето също. Напъпили - кактусите. Пазарите за цветя пъстрееха с циклами, орхидеи и бугенвилея. Папагалите шумно подготвяха гнездата си из палмите за новия живот, който може би скоро ще се излюпи. Жените носеха леки басмени шарени рокли и плътночерни чорапогащи. Мъжете масово бяха в костюми и с раници на гръб, дошли отвсякъде заради многобройни конференции.

Някак летящо е... дори и когато си по работа там. Това се усеща из въздуха - Свобода.

Вълшебна е Барса.

снимките в безпорядък Тук

4 коментара:

Анонимен каза...

Оооооооооооохххх, размечтах се ....

Ясмина каза...

скачай в самолета тогава, Wizz Air имат много добри цени, ако не са свършили билетите де :)

Drems каза...

Ооо, Ясмински, толкова вълшебно си го описала :)))

Ясмина каза...

хайде бре пътешественик, най-после се завърна и ти, ура!!!!! :))))))