Разпиляно

върху масата


сухи цветове от съществата вкъщи - азалия, жасмин и орхидея. ефирна е красотата им. ако я опиша в музика, то тя е звуци от клавиши на пиано.
пукнатината в масата харесвам също. усещане за стара бабина, а всъщност е съвсем нова.




и мъртвите кокичета нямам сили да изхвърля. вече втора година.

Орхидея-та-ми

нетрябвало
да й слагам вода
в продълженние на месеци, а лятото
пиела била веднъж
седмично - колкото й
сложиш
ще й сложа
си казах
лято е вече
ще й слагам всеки ден
по моя преценка
както аз съм жадна, така ще я измислям
и нея

сипвам сега
а тя
изпива всичко
преди да си кажем
"наздраве".

Трети концерт на Ясен

трепети, притеснения преди това. сълзи... заради страх от провал.
опитвам да го убедя, че дори да сбърка, няма да умре.
той обаче никак не е сигурен в това :)

на него се пада да сложи началото на целия спектакъл.

залата внезапно проехтява с най-тежката въздишка, изпусната по невнимание в ухото на предателя-микрофон.

после засвирва така, сякаш никога не е имал съмнения...и съвсем успява да оцелее от себе си :)

"Човек трябва да се научи да свири на някакъв инструмент от малък, дори и да няма претенциите да става музикант" - казва учителят - "музиката усъвършенства ума и повдига душата" - добавя - "чрез нея човек успява да се съхрани вечно млад."

Ясен с гордост се покланя.

горда съм и аз, не само заради него. гордея се с всичките тези петнайсет деца, на възраст между 6 и 17 години, които стъпиха на сцената тази вечер. най-малкият изсвири "Стълба към небето", най-големият - сложна джаз-пиеса. тринайсетгодишно дете изпя своя собствена песен, накрая всички завършиха с Металика - три акустични китари и глас на чаровна петокласничка, която успяваше дори да импровизира и да променя песента по неин си, уникален начин.

браво за огромния ентусиазъм! и благодаря за енергията, която ми дадоха от сърцата си :)

"Докато разпечатваше плика,

Колин сякаш чуваше нежният глас на Клое. Трябваше просто да се заслуша, за да прочете писмото. То гласеше:

Мили Колин,
Добре съм, времето е хубаво. Неприятни са единствено снежните къртици. Това са животни, които се движат пълзешком между снежната покривка и земята, имат оранжева козина и нощем реват. Правят големи купчини сняг, в които човек лесно може да пропадне. Слънцето е силно. Скоро ще се върна."

когато преди пет години зачетох "Пяната на дните", с известна радост установих, че липсват последните няколко страници от края й. казвам "радост", защото аз притежавам може би единствената книга, в която Клое никога не умира...

е, вече имам новото издание. днес я дочетох.
тъжно е. но четейки, този луд човек винаги ме кара да се смея.
Борис Виан е от онези безумни автори, след които дълго време после разговарям със себе си по някакъв особено особен начин...


мисля да започна отначало.

....

Клара...като Клое на mrrko

...

Семена

посаждам в мокър памук...ще имам латинки за първи път

силен вятър изсвирва в чашите

летящи камъни из балкона
танцуваща празна саксия

чуден сняг по прозорците

лампа, пръсната на парчета

кола като лодка из кални улици
китара в багажника

куче облизва ръката ми

новият дом на бялото цвете

усмивка след филм
сълзи над книга

чаша вино

сънено
гъделичкане...

това е днешният ден.

а мислех, че нищо не ми се е случило..

Барселона

бях се зарекла един ден да се завърна отново. и да заживея тук.

десет години минаха оттогава, много други места видях, но Барса си остана мечтата.

Първото вдишване на въздуха, когато слезеш на летището, кара въображението да заработи в посока Любов. Толкова силно мирише на Нея - през лятото чак неможе да се търпи тази странно изострена възбуденост на въздуха. Сега обаче - зимата - усещането е по-деликатно, утрините носят лекия аромат на понички и морски деликатеси някъде из балконите и хилядите малки кръчмици наоколо, който кара не стомасите - съществата ни - да ликуват.

Студено си беше. Дори и при плюс 15 градуса и напичащо слънце, вятърът се промушва изпод палтото и те оставя нащрек, навлечен с дрехи, които не очакваш да носиш, седейки под палма на плажа. Странна гледка наистина - хора с палта и шапки лежат на пясъка край морето и събират слънце, както през юли :)

Черното в Барселона е Истинско черно. Червеното също. Само когато отидеш там, ще можеш да разбереш какво имам предвид.

Пространствата - толкова широки булеварди не съм виждала никъде другаде. Тротоарите - душата си пускаш по тях, като хвърчило. А в малките улички различно - седиш на пейка, попиваш тихата им атмосфера...

Слънцето на Гауди, и мозайките, и всичко.... снимах ги много, влюбена съм в тази негова земноводна пъстрота, нахвърлях ги в безпорядък из целия албум, да внасят усмивка на всеки трети кадър :)

Денем Барселона е хлапачка. Нощем е влюбена жена. Още по-хубава, мислиш, защото вече я познаваш на светло. Тъкмо решаваш, че няма какво повече да видиш след всяка дълга дневна разходка, и светват светлините, и трябва наново всичко видяно да пребродиш. Защото никак не е същото, няма почти нищо общо. Не си отговорих в крайна сметка - денем ли да се разхождаме?.. или нощем?

А живота кипи денонощно. Няма почивка този град. Прилича на наркотик, към който все-повече се пристрастяваш и няма време за сън.

Крадци, наркопласьори обаче - на всеки ъгъл. Пазете се много. За да не ви осивее красивият град. Явно няма спасение от тая измет навсякъде из големите европейски.
Но - край с отрицателната енергия.

Мимозата цъфтеше. Алоето също. Напъпили - кактусите. Пазарите за цветя пъстрееха с циклами, орхидеи и бугенвилея. Папагалите шумно подготвяха гнездата си из палмите за новия живот, който може би скоро ще се излюпи. Жените носеха леки басмени шарени рокли и плътночерни чорапогащи. Мъжете масово бяха в костюми и с раници на гръб, дошли отвсякъде заради многобройни конференции.

Някак летящо е... дори и когато си по работа там. Това се усеща из въздуха - Свобода.

Вълшебна е Барса.

снимките в безпорядък Тук