и
безумните
летни
нощи
с
веселите ни хрумки
да разпечатваме кретенските си
муцуни на принтера и да ги лепим
по
стените.
дори една пражка уличка направихме
за оцветяване,
после вдъхновено я дорисувахме
с моливите
на Ясен...
..и една стара въздишка открих, писана срещу тази стена:
срещу мен на стената - шапка с пискюли.
и погледи няколко взират се
в себе си...
бялото в снимките оцветих на зениците в розово.
и усмихната има една, сякаш вещерска.
по-нагоре е Пражката уличка
отвисоко съм снимала,
сакаш бог съм над покриви и прозорци, коли, и павета...
но с някого пуст тротоара е...
с теб.
и с мен.
2 коментара:
Да бе, какво стана с тези снимки? Паяка го видях и в новата къща, ама останалите...
останалите са в плика със спомените. ще си направим нови :)
Публикуване на коментар