хора на последния момент

такива сме станали напоследък всички. може би си влияем един на друг. или просто случайно сме се събрали толкова променливи ветрове накуп. незнам. но спряхме да обмисляме предварително нещата, които не са свързани с работа или някакъв неотложен ангажимент. оставяме вече всичко на Случайността, да ни изненада така, както сама си прецени, само понякога я побутваме лекинко в последния момент с някоя непредвидена хрумка... и в повечето нейни проявления става много по-хубаво от това, което сме очаквали, защото всъщност не сме очаквали нищо конкретно.
ето сега и рожденият ден на Дремс. оставили сме го да си върви лениво, сутрешно-слънчев и следобедно дъждив може би... довечера ще го подръпнем за опашката и ще му измяукаме в ушите, да подскочи от изненада. ...и два чадъра съм му приготвила, ако завали, да послушаме дъжда с кротки чаши ром и джин в ръце...