тихо утрото
в гъсти снежинки
се стеле
обгърнало
погледа сънен
зареян учудено
в бялото
трупащо
спящата улица
сепвам се сякаш
знам че е щастие
нещото дето
се рее
в мъглата ми
неназовано
още безименно
само с-нежно
очакване някакво...
слизам от стола
затварям вратата
след себе си
бавно
потъвам в
уютния
изгревен
мраз
на града
зима е.
моята.
Януари, 2016
в гъсти снежинки
се стеле
обгърнало
погледа сънен
зареян учудено
в бялото
трупащо
спящата улица
сепвам се сякаш
знам че е щастие
нещото дето
се рее
в мъглата ми
неназовано
още безименно
само с-нежно
очакване някакво...
слизам от стола
затварям вратата
след себе си
бавно
потъвам в
уютния
изгревен
мраз
на града
зима е.
моята.
Януари, 2016
2 коментара:
Мълчалив зимен панаир. Крачим и ядем тих бял захарен памук. Стопява се още от дъха, защото се смеем без шум.
а светлините на нощта карат усмивките ни да се протягат протягат......
Публикуване на коментар