събота, 15 декември 2007 г.

С-НЕЖ

тихо утрото
в гъсти снежинки
се стеле
обгърнало
погледа сънен
зареян учудено
в бялото
трупащо
спящата улица

сепвам се сякаш
знам че е щастие
нещото дето
се рее
в мъглата ми
неназовано
още безименно
само с-нежно
очакване някакво...

слизам от стола
затварям вратата
след себе си
бавно
потъвам в
уютния
изгревен
мраз
на града

зима е.
моята.

Януари, 2016

2 коментара:

sister_of_night каза...

Мълчалив зимен панаир. Крачим и ядем тих бял захарен памук. Стопява се още от дъха, защото се смеем без шум.

Ясмина каза...

а светлините на нощта карат усмивките ни да се протягат протягат......