Октомврийски Лунапарк

така се въртях днес
из Борисовата градина...





















































































...и няколко пъти подскочих :)














сянката ми заприлича на кукла на конци

перчемът на едно дърво възторжено наднича


една от малкото фокусирани, които направих. пускам я за сядане на земята и концентриране на погледа след есенната въртележка:

СРЕДНОЩНО ПИСМО

Влажната стена Ателието Търся обяснения Кому са нужни
Искам Да си тук Да не си Искам да ти пиша Да не пиша

Аз Човек Животно Маниак Престъпник Никой
Мога да съм твой ...................... И ничий
Да очаквам Разпнат Тишината

Да ти пиша Искам да ти пиша Куп нелепости
В думите да се забравя
В линиите
В цветовете
Сякаш нощите не съществуват
Нощите не съществуват
Тъй безкрайно да е всичко
Сякаш и самият аз не съществувам
и самата ти не съществуваш

Бяг в безкрайността
Око в небето Сън над улица
Ръка в небитието
Някаква извивка на върба
И в нея
влюбените птици

Линия към вечността Следа върху морето И в часовника
Студено
И какво че вярвам и очаквам да повярва в нещо и човекът
Ти заспиваш
Пак Без спомени за мене
Мила Пожелана И несъвършено моя

Болка в острието на деня

Колко много искам да ти пиша
Влюбен графоман презрян от всички тарикати слава богу
Слава богу на нощта
С нея мога да говоря
и да чакам отговор за всичко
Тя подсказва ми
Обичам
Истински Дълбоко Непривично
А не искам да повярвам
Изтощително обичам

Ирисите на душата светят

Срам ме е да кажа колко те обичам
Дявол да ме вземе Страшно те обичам
Глупаво Като човек Обичам
Знай го
Непрестанно те очаквам Непрестанно Като обич
обич моя

Полудяваш ли река Прииждаш И трещят смутени бреговете
на спокойствието
Как сега ще можем да заспиме Ние
запечатани послания в бутилките осъдени оттук да не
отплуват

Нелогично
те обичам
Радвам се като глупак
Обичам

Пиша ти За да премине и нощта Болката
И тя да мине
Болката Че не съществуваш може би
А ти
Спи спокойна
Както спят спокойно
всичките измислени любови

Лека нощ
измислена и земна

Устна връз лицето на деня
...
Георги Трифонов

..............................
знам го наизуст, но обичам да го препрочитам - едни от най-прекрасните стихове, на които някога съм попадала. подари ми го едно момче, преписано на лист хартия, за 19-тия ми рожден ден. още го пазя. най-отдолу пише:

"Паяк, на 19 си. Зима е. Студ. 34-ти блок. Няма ток. 1992 е 18 февруари. 22:22h понеделник. Всичко е казано по-горе.
Паяк,.................Много."

...........
а Георги Трифонов е художник, илюстратор на детски книжки и поет. ходих на една негова изложба, беше втъкал стихове в картините си...

заради липсата на дъжд

Autumn Leaves

в самолетни

дири

последните

целувки

очертават

пътищата за

завръщане

на някого...

Шантавунтести рокли и туники

новата Дадина роклА, за която всъщност само съм слушала, че карала уШите да се отдалечават по протежение на усмивка и спъвала минувачи, дори не съм я видяла де....но ме вдъхнови да издиря разни интересности из нета, мисля - време е да се поразмърдоля за изчанчености цветни, стига туй черно съм носила :)

а пък дали и да не поушием нещо, а Дадуне? ;))))

...

най-чудесната новина от днес:

ДЕПЕШ в БГ на 18 май 2009, стадион Васил Левски!!!!!!!!!!!!!

Фони

а Фонко вече е в Япония. ще изкара там последната си година от университета по архитектура. градът е Fukuoka, училището е Kyushu Institute of Design.

иска ми се да му отидем нагости, докато е там.

природата много ми прилича на нашата, може би имаме сходен климат...

...

- "аууу, колко големи шипки" - казах.
- "това всъщност са рози" - каза татко.
- "трендафили сигурно някакви", си помислих....

Есента засвири в комина като Зима, но няма да ме заблуди :)

едно Лято разглеждам сега, прекрасни снимки на Бистра от Ню Йорк...не я познавам, случайно попаднах, но вече искам да живея в този град!
...а снимките - разглеждат се бавно, отначало-докрай, една по една, и внимателно се четат коментарите :)

...

тъкму преди дъ дойди зимътъ вече съм гутоф със снимкити ут мурету. срам мъ йе многу.

щрак

Summer in Siam

миризмата едновременно на поле, гора и море всеки път ме зашеметява с първото вдишване на това извънземно място - село Синеморец, хотел Синеморец, любимата ми стая 212. влизам като да се прибирам вкъщи, имам усещането, че вътре все още си мирише на мен след последното ми идване тук.

едно семейство коне се обича точно под прозореца.

а ние се втурваме в лятото ненаситни...

When its summer in Siam
And the moon is full of rainbows
When its summer in Siam
And we go through many changes
When its summer in Siam
Then all I really know
Is that I truly am
In the summer in Siam



албума със снимкте обещавам да добавя след няколко часа :)

Аз и Морето

завърнах се. скоро ще разказвам в снимки.

сега само ще кажа, че нашето Море е най-прекрасното море на света.

защото е Тук.

Тук,

Вътре.

....