Влажната стена Ателието Търся обяснения Кому са нужни
Искам Да си тук Да не си Искам да ти пиша Да не пиша
Аз Човек Животно Маниак Престъпник Никой
Мога да съм твой ...................... И ничий
Да очаквам Разпнат Тишината
Да ти пиша Искам да ти пиша Куп нелепости
В думите да се забравя
В линиите
В цветовете
Сякаш нощите не съществуват
Нощите не съществуват
Тъй безкрайно да е всичко
Сякаш и самият аз не съществувам
и самата ти не съществуваш
Бяг в безкрайността
Око в небето Сън над улица
Ръка в небитието
Някаква извивка на върба
И в нея
влюбените птици
Линия към вечността Следа върху морето И в часовника
Студено
И какво че вярвам и очаквам да повярва в нещо и човекът
Ти заспиваш
Пак Без спомени за мене
Мила Пожелана И несъвършено моя
Болка в острието на деня
Колко много искам да ти пиша
Влюбен графоман презрян от всички тарикати слава богу
Слава богу на нощта
С нея мога да говоря
и да чакам отговор за всичко
Тя подсказва ми
Обичам
Истински Дълбоко Непривично
А не искам да повярвам
Изтощително обичам
Ирисите на душата светят
Срам ме е да кажа колко те обичам
Дявол да ме вземе Страшно те обичам
Глупаво Като човек Обичам
Знай го
Непрестанно те очаквам Непрестанно Като обич
обич моя
Полудяваш ли река Прииждаш И трещят смутени бреговете
на спокойствието
Как сега ще можем да заспиме Ние
запечатани послания в бутилките осъдени оттук да не
отплуват
Нелогично
те обичам
Радвам се като глупак
Обичам
Пиша ти За да премине и нощта Болката
И тя да мине
Болката Че не съществуваш може би
А ти
Спи спокойна
Както спят спокойно
всичките измислени любови
Лека нощ
измислена и земна
Устна връз лицето на деня
...
Георги Трифонов
..............................
знам го наизуст, но обичам да го препрочитам - едни от най-прекрасните стихове, на които някога съм попадала. подари ми го едно момче, преписано на лист хартия, за 19-тия ми рожден ден. още го пазя. най-отдолу пише:
"Паяк, на 19 си. Зима е. Студ. 34-ти блок. Няма ток. 1992 е 18 февруари. 22:22h понеделник. Всичко е казано по-горе.
Паяк,.................Много."
...........
а Георги Трифонов е художник, илюстратор на детски книжки и поет. ходих на една негова изложба, беше втъкал стихове в картините си...
Искам Да си тук Да не си Искам да ти пиша Да не пиша
Аз Човек Животно Маниак Престъпник Никой
Мога да съм твой ...................... И ничий
Да очаквам Разпнат Тишината
Да ти пиша Искам да ти пиша Куп нелепости
В думите да се забравя
В линиите
В цветовете
Сякаш нощите не съществуват
Нощите не съществуват
Тъй безкрайно да е всичко
Сякаш и самият аз не съществувам
и самата ти не съществуваш
Бяг в безкрайността
Око в небето Сън над улица
Ръка в небитието
Някаква извивка на върба
И в нея
влюбените птици
Линия към вечността Следа върху морето И в часовника
Студено
И какво че вярвам и очаквам да повярва в нещо и човекът
Ти заспиваш
Пак Без спомени за мене
Мила Пожелана И несъвършено моя
Болка в острието на деня
Колко много искам да ти пиша
Влюбен графоман презрян от всички тарикати слава богу
Слава богу на нощта
С нея мога да говоря
и да чакам отговор за всичко
Тя подсказва ми
Обичам
Истински Дълбоко Непривично
А не искам да повярвам
Изтощително обичам
Ирисите на душата светят
Срам ме е да кажа колко те обичам
Дявол да ме вземе Страшно те обичам
Глупаво Като човек Обичам
Знай го
Непрестанно те очаквам Непрестанно Като обич
обич моя
Полудяваш ли река Прииждаш И трещят смутени бреговете
на спокойствието
Как сега ще можем да заспиме Ние
запечатани послания в бутилките осъдени оттук да не
отплуват
Нелогично
те обичам
Радвам се като глупак
Обичам
Пиша ти За да премине и нощта Болката
И тя да мине
Болката Че не съществуваш може би
А ти
Спи спокойна
Както спят спокойно
всичките измислени любови
Лека нощ
измислена и земна
Устна връз лицето на деня
...
Георги Трифонов
..............................
знам го наизуст, но обичам да го препрочитам - едни от най-прекрасните стихове, на които някога съм попадала. подари ми го едно момче, преписано на лист хартия, за 19-тия ми рожден ден. още го пазя. най-отдолу пише:
"Паяк, на 19 си. Зима е. Студ. 34-ти блок. Няма ток. 1992 е 18 февруари. 22:22h понеделник. Всичко е казано по-горе.
Паяк,.................Много."
...........
а Георги Трифонов е художник, илюстратор на детски книжки и поет. ходих на една негова изложба, беше втъкал стихове в картините си...
9 коментара:
Глупаво Като човек Обичам. Това са-най-достатъчните 4 думи.
Сутринта от тефтера си с хубави мисли измъкнах паяче. Преди малко отново ме полази по лявата ръка. Паяк и тук... хм...
вероятно ще имаш скъп гост скоро. така ме учеше баба да не се страхувам от паяците ;)
Сълзливо настоена от книгата която съм решила да изгълтам петъчно, сълзливо ме пое и ти, с тази си публикация. Сякаш ми е хубаво, че плача, но този път сълзите ми не са породени от тъга и слабост. Щом срещнах могого хора днес, които ги вълнува любовта, значи че не съм единствена...:)))!!!
Благодаря, ЯсминЕна:-)
Hello. And Bye.
Здравейте,Ясмина! Едно друго стихотворение ме доведе при вас. Започва така: "Създадох те от недосънуван сън, от трепет, от очакване,от самота..." Публикувала сте го преди доста години, заедно с това на Георги Трифонов в Dir.bg.Ако знаете кой е автора, моля ви, пишете ми! Отдавна пазя изрезка от вестник именно с това стихотворение. Благодаря ви предварително!
Привет, Таня Трифонова е автора, аз пък май си го преписах от списание Родна реч и още го знам наизуст, благодаря за припомнянето:))
Всеки прочит на това стихотворение на Георги Трифонов е завръщане в спомените...Сладки и горчиви...Като любовта...
Да...
Публикуване на коментар