Картината е следната: Зиги ме праща за вино и хляб, по пътя срещам Калина, тя ме мята с колата до магазина и се връща, за да отвори Синия Ключ, после аз се нося по нанадолнището с - в едната ръка хляб, в другата - вино и сядам за секунда на бордюра пред Ключ-а, идва една мацка, сяда до мен и ми обяснява, че напоследък много се е подула и се харесва само като е гола, а като се облече ставала дебела, после, както си говорим, минава един кон по улицата, ей така, отчетливо и бавно - трак трак трак - поклаща русата си опашка...
Отварям виното, сипваме си, Калина реже от градината хортензии и прави букет за Фернандо и Йона, а аз съм легнала на възглавници и си говорим за женски книги и филми...
Накрая слизам още по нанадолнището, а то отдавна вече станало тъмно, минавам покрай Синьо Лято и те ме гледат как плавно се нося и се шегуват: "А този хляб кога трябваше да го занесеш?"
Ми май по светло излязох, само да "изхвърля боклука".
Септември, 2016
..................
и този коментар на Марина:
"Аз си спомням миналата година Нептуновата ти вечер, преди да се прибереш в Сф за през август: вече се беше наобикаляла и беше качила и Калина на черешата, ние имахме гости, аз миех чиниите и те чух как надигаш през клюкарското прозорче, метнах чиниите, спрях водата, изскочих на верандата, гепих Невена за лакътя: - Къде? - Бързо, Вела има последна вечер, заебахме гости, хвръкнахме, ти на улицата домат-червена, оплетена в коси, ожлембена до ушите, ревеш и се смееш, надигаме и четирите: - Аре ма, нема да избега тва море, наесен пак ще си е тука, пак същото, ... и наздраве, и прегръдки и Чао, до скоро."
Хубавите морски спомени няма как да са от Гърция, поне при мен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар